Емил Аспарухов,
дилър в ING Банк
Потокът от данни за водещите икономики от двете страни на Атлантика в последните работни седмици на 2003-та разбуни доста духове.
Оптимистични признаци за дългоочакван стабилен растеж се редуват с тревоги за космическата външна задлъжнялост на САЩ и възможното глобално сгромолясване на долара.
Ако трябва да започнем първо с обобщенията, все пак мисля, че позитивните сигнали от 2003-та имат лек превес. И то не защото около празниците сме с малко по-приповдигнато настроение “Подобряващи се условия за стабилен икономически растеж в условията на ниска инфлация – как галят тези думи ушите на всеки централен банкер! Всъщност засега на повърхността нещата изглеждат точно така – качващи се фондови борси, ниски краткосрочни лихви, високи и стабилни цени на държавните облигации.
В САЩ 37-милиардното съкращаване на данъците и бумът в ипотечното рефинансиране доведоха до 20-годишен рекорд в икономическия ръст за третото тримесечие на 2003-та – цели 8.2%! Разбира се, с отшумяването първоначалния ефект от фискалните и монетарните стимули, темпът на растеж се очаква постепенно да намалее до по-реалните 3-3.5 % - ниво, чието поддържане за по-дълъг период от време би било отличен успех за икономическия екип на всяка администрация. Засега първите признаци за това са налице - напоследък щатските компании като че ли са малко по-склонни да поемат риска от нови инвесиции, да наемат нов персонал и да увеличават нивото на производствените запаси.
В Добрата Стара Европа нещата изглеждат не по-малко оптимистични – въпреки липсата на консенсус по общата конституция и някои други вътрешни дрязги, с които пазарите отдавна са свикнали. Малко вероятно е настоящите нива на курса евро-долар да ударят сериозно износа на водещите европейски икономики. Например германският износ през последните десетилетия е показвал много по-голяма чувствителност към глобалното търсене на стоки и услуги, отколкото към валутните курсове.
И добре, че е така – защото точно валутните съотношения са най-непредсказуеми. Били сме свидетели на пълен крах в прогнозите на най-големите банки в света – въпреки, че разполагат с най-мощни средства за обработка на информация и с цели армии от висококвалифицирани екипи. Дори и най-маститите анализатори обаче най-често с голяма охота обясняват защо се е случило еди-какво-си с еврото или йената, а никак не се обвързват с прогнозите какво ще стане в бъдеще. Защо валутните прогнози са толкова рисковани и ненадеждни? Та нали в последните години информацията, която достига до пазарните участници е толкова бърза, пълна и точна! В ерата на интернета, кабелните и спътникови телевизии стана така, че фундаменталните новини се знаят доста точно още далеч преди да излезнат официално – нещо, което само допреди шест-седем години бе немислимо. Въпреки, че информацията стана масово достъпна, прогнозирането на валутните пазари в никакъв случай не се улесни, защото нищо не се променило в най-важния факт – историческите събития и последиците от тях в никакъв случай не гарантират, че бъдещото им повторение ще доведе до аналогични реакции. Светът постоянно се променя и ако преди десет години един фундаментален фактор е подкрепял долара, то днес същият този фактор може да няма съществено значение и да изиграе лоша шега на многото валутни спекуланти. Например при кризата в Персийския залив през 1991-ва доларът се засили от 1.40 до 1.75 към германската марка, а при войната в Ирак през 2003-та почти не помръдна – за да почне да пада още с блокадата на Багдад. Друг пример е сравнението на кризите в развиващите се пазари. При проблемите в Мексико през 1994-та видяхме стабилна обезценка на долара от 1.70 до 1.45 за марка – тогава имаше и големи страхове от инфлация в САЩ, а светът не беше толкова глобализиран. След това през 1997-1998-ма станахме свидетели на Азиатската, Руската и Бразилската кризи – доларът правеше резки, но кратки колебания надолу, но като цяло запази възходящия си тренд. А пък финансовия крах на Аржентина и Турция през 2001 година показаха, че при предходните кризи развиващите пазари са се “имунизирали” срещу “пренасяне на заразата” и валутните колебания бяха сравнително слаби. В същата 2001 година възникна и новата опасност – тероризмът. Реакциите на валутните пазари се промениха във вреда на долара – заради очакващия се спад в растежа на САЩ, а от там – и в света като резултат от глобализацията на икономическите процеси. В крайна сметка може да се каже, че щатската валута вече не е основното убежище (safe haven), а инвеститорите все по-често търсят алтернативи в общата европейска валута, както и в традиционно надеждните швейцарски франк, британска лира и японска йена.
- И така, какво да очакваме от валутните пазари през 2004 година и по-специално от важния за България курс евро-долар? Като цяло някакви коренни промени в с равнение с 2003-та са по-малко вероятни, т.е. доларът ще остане под натиск. Ето по-долу основните пазарни аргументи за това:
- Вярно е, че за една година еврото поскъпна с двадесетина процента – почти толкова бе прибавило и година по-рано. Но цялото това покачване е сравнимо по размер с обезценката към долара през първите две-три години след въвеждането на единната европейска валута. Затова настоящите нива на курса в никакъв случай не могат да се смятат за изключително високи в исторически план.
- Как обаче да очакваме по-нататъшно покачване на курса евро-долар при положение, че фундаменталните икономически данни в САЩ са все по-добри? Да, наистина прогнозите за растеж на варират между 3.5 и 5 процента, но това вече е отчетено от пазарните участници и само някакви изненадващо високи числа биха променили настроенията.
- Проблем номер едно на най-голямата икономика в света засега е огромният финансов дефицит – търговски, по текущата сметка и бюджетен, като прогнозите за последния са, че ще надхвърли 5 процента от БВП. И тук вече става въпрос за най-важния факт, в който се синтезират всички процеси, а именно – движението на паричните потоци от и за САЩ. Дори самите американци са негативно настроени в това отношение – например по данни на JPMorganChase за периода септември,2002 – септември,2003 щатските инвеститори са нетни купувачи на акции в чужбина на стойност цели 58 милиарда долара. За сравнение само година по-рано те са предпочитали собствените си фондови борси и са не купувачи, а нетни продавачи на чужди книжа за 8 млрд. долара! Отгоре на всичко поддържаният рекордно нисък лихвен процент от Федералния резерв в никакъв случай не работи по привличането на чужди частни капитали.
- Засега нито Европейската централна банка(EЦБ), нито колегите й отвъд океана, дават признаци на недоволство от силното евро, респективно слабия долар. Федералният резерв твърди, че 10-процентна валутна обезценка отнема само 0.4% от растежа на БВП за следващите 12 месеца, а EЦБ от своя страна е доволна, че силното евро ще помогне да се спази 2-процентният нормативен таван на инфлацията в еврозоната.
- Разбира се, описаните по-горе аргументи далеч не са единствените, които могат да подкрепят или подкопаят доверието в еврото. Най-малко не трябва да се забравя за тероризма – по всичко личи, че напрежението няма да отслабне съществено и през 2004-та (дай боже да не се окажем прави!).
Толкова по валутните курсове. Нека да се опитаме да погледнем и какви са очакванията за лихвените проценти и производните им пазари. Напоследък настроенията тук често се променят. Само за две седмици - от края на ноември до средата на декември, станахме свидетели как еуфорията от поредицата добри фундаментални данни бе пометена от суровата пазарна действителност на все по-слаб долар и все по-ниска доходност по държавните облигации. Преди месец началото на активно вдигане на лихвите в САЩ и Европа почти сигурно се виждаше към средата на 2004 година. Сега, след поредния пазарен шамар, инвеститорите вече се съмняват дали въобще ще има монетарни действия от страна на ЕЦБ и Фед през новата година.
В момента слабостта на щатския долар е център на внимание не само за валутните пазари, но и за всички останали сектори от финансовата индустрия – фондовите борси, паричните пазари, капиталовите пазари. Това не се е случвало от доста време. Затова и обнадеждаващите фундаментални икономически данни в последно време предизвикват само умерен оптимизъм, а не очаквания фурор на пазарите на акции в Ню Йорк, Франкфурт, Лондон, та даже и Токио. А книжата с фиксиран доход не само не падат, а се държат стабилни на високи нива. Цялото това нелогично поведение идва като че ли от тревогата за падащия долар – и то не, че пада въобще, а колко още ще пада – това може да се нарече страх от неизвестното. Неизвестно беше преди години колко ще се засили още зелената валута – до 0.85 или 0.75 евро, до 145 или до 160 йени? Сега става обратното – къде е тавана на еврото – 1.30, 1.40? Е, ако догодина сме над 1.30 долара за евро и под 100 йени за долар, определено няма да видим покачване на лихвите и падане на облигациите с фиксиран доход. И вместо предсказваното за юни, 2004 първо вдигане от страна на Фед, нищо чудно да видим ново сваляне... от страна на ЕЦБ. Но това е може би малко краен сценарий. Фючърсите на 3-месечни депозити за долари и евро с доставка юни,2004 показват съответно 1.40 и 2.25 процента. Това означава, че засега пазарите отчитат умерено, макар и по-далечно, вдигане на основните лихви. Умерено, но все пак вдигане. Вдигане, но като че ли малко по-далече във времето. А на пазарите в крайна сметка всичко е най-вече въпрос на време – дилърите до болка знаят защо.
Някои прогнози за очаквани нива на валутни курсове и лихвени проценти за средата на 2004 година:
| курс евро-долар | основен лихвен % на ЕЦБ (ECB refi rate) | основен лихвeн % на фед (fed funds) | доходност 10-год. облигации Германия | доходност 10-год. облигации САЩ |
ING | 1.19 | 2.00 | 1.00 | 4.60 | 4.90 |
BNP Paribas | 1.22 | 2.25 | 1.75 | 5.00 | 5.50 |
Dresdner KW | 1.21 | 2.00 | 1.00 | 4.20 | 4.10 |
JPMorganChase | 1.24 | 2.25 | 1.25 | 4.75 | 5.00 |
авторът | 1.30 | 2.00 | 1.00 | 4.35 | 4.40 |
Забележка. Прогнозите са от средата на декември, 2003 г. Те не представляват съвет за покупка или продажба на един или друг финансов актив. Авторът е изразил единствено личното си мнение и не носи отговорност за инвестиционни решения, предприети в резултат на горната статия.