Единственият работещ елемент на българските капиталови пазари е този на държавния ни дълг. През изминалите 4-5 години особено се разви пазарът на вътрешния ни дълг в левове - отначало се появиха двегодишни книжа, после - три- и петгодишни, за да стигнем до седемгодишните облигации. През всичките тези години доходността почти постоянно падаше като в момента сме на нива, показващи много малки премии над съответните книжа в развитите европейски страни. Това говори за повишеното доверие във финансовата система вътре в страната. От друга страна на международните пазари, където се търгува и българския външен дълг, от три години насам също се наблюдава един положителен интерес, който се дължи не само на подобрената конюнктура в глобален аспект. Напротив, България получи няколко последователни повишения на кредитния си рейтинг и нашите брейди облигации се качиха много повече в сравнение с тези на най-търгуваните страни като Бразилия, Русия и други. В тази връзка крайно време беше страната ни да разнообрази своя дългов инструментариум и да използува благоприятната пазарна конюнктура. Инициативите на новото правителство, в чиито редици се появиха експерти именно по дълговите пазари, не закъсняха. През ноември, 2001 г. се издадоха първите български еврооблигации - деноминирани в евро и с падеж през 2007 година. Тези облигации стартираха тогава с доходност 7.30-7.50% и цените им почти непрестанно растат като в момента носят доходност под 7.00%. Това завидно добро поведение на първата наша облигация има още по-голяма стойност като прибавим факта, че през това време западноевропейският бенчмарк /еквивалентната облигация-еталон/ поевтиня чувствително. Така съвсем естествено дойде и замяната на част от брейди облигациите ни с нови еврооблигации. Номиналът на деноминираните в евро книжа е 835 милиона, падежът им е на 15 януари 2013, а купонът е фиксиран на 7.50%. Издадените в щатски долари облигации са за 510 милиона с падеж 15 януари 2015 и купон 8.25%. Доходността на първичното предлагане бе съответно 7.99 и 9.10. След като брeйди суапът вече е факт, можем да кажем, че той носи на страната главно три важни плюса:

Първо, намален бе или по-точно бе диверсифициран лихвеният риск по дълга, тъй като около една четвърт от книжата ни с плаваща лихва бе заменена с облигации на фиксиран купон.

Второ, около една шеста от дълга в долари бе заменена с книжа в евро, което намалява валутния риск и е в тон с националния консенсус за присъединяване към европейските структури в бъдеще.

Трето, България вече успешно се финансира с най-популярния инструмент на световните дългови пазари - еврооблигациите - факт, който безспорно носи положителен имидж на страната.