* доходност след удръжката на инвестиционна такса от страна на фонда

** компанията не желае да предостави официално постигната доходност на миналата година,
затова в. Капитал публикува намерени по неофициален път данни, представляващи
брутната доходност от инвестициите на финансовите активи, без удръжката на инвестиционната такса

Доходността на пенсионните фондове:

Съпоставката не е много коректна

Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА

Миналата година близо 1/5 от населението на страната бе заето да си избира задължителен допълнителен пенсионен фонд (бил той професионален или универсален). Наложената от законовите разпоредби необходимост за избор на нещо непознато за сравнително кратък срок не даде възможност да се търсят всички възможни варианти за сравняване на услугите, които лицензираните дружества предлагат на пазара. Тази част от хората, които наистина си избраха сами пенсионноосигурителен фонд, го направиха основно на база на акционерите на пенсионноосигурителните дружества. А всички останали направиха своя избор заради “горещата препоръка” на работодателя, синдикалния лидер в предприятието, главния счетоводител, от който си получават заплатата, или пък от някой близък.

След като всички пенсионноосигурителни дружества направиха по една пълна година присъствие на пазара, по всяка вероятност техните клиенти (особено в задължителните, защото в доброволните фондове клиентите отдавна следят пазара) ще започнат да се интересуват и каква доходност се начислява по техните партиди. Всеки участник в пенсионноосигурителен фонд ще започне да си вади изводи колко е изгоден изборът, който е направил.

Според представителите на всички пенсионноосигурителни компании обаче се налага мнението, че доходността, която фондовете представят, не е напълно съпоставима. Причина за това е липсата на единна рамка за изчисляване на доходността и по-скоро на прецизна методика за оценка на активите на пенсионните фондове. “Доходността на различните фондове не е сравнима и проблемът е както в професионализма на управление на активите, така и в наредбата за начина и реда на оценка на активите на пенсионните фондове. Неравнопоставеността при оценката касае основно оценката на ДЦК”, обясни Николай Стойков, главен изпълнителен директор на ПОД Ай Ен Джи. Във въпросната наредба не е посочено изрично какви котировки се използват при преоценката на ДЦК. В нея е записано: “...ДЦК се оценяват на базата на цената купува, която се котира постоянно за ДЦК, или на базата на средната цена на сключените с тях сделки на пазара на ДЦК за най-близкия ден от края на отчетния период, в който са търгувани”. “Това дава възможност да се използват както котировките от междубанковия пазар, котировките на банката депозитар или някаква средна цена, която всеки фонд сам определя”, обясни специалист от отдел “Инвестиции” на един от фондовете.

“Определено считам, че доходността на различните фондове не е сравнима. Държавната агенция за осигурителен надзор (ДАОН) така и не успя преди края на 2001 г. да направи нещо за уеднаквяването на базата, на която се изчислява доходността. Тази година вече има индикации, че ще бъде направено нещо по въпроса”, обясни директорът на ПОАД “Нютон Сила” Тодор Йовов. “В нормативната уредба липсва определение на термина диверсификация. Записано е, че трябва да се спазва правилото на диверсификация на портфейла, но не е описано. И така някои фондове са инвестирали активите си само в два инвестиционни инструмента. Постигат висока доходност, но практически погледнато, липсва диверсификация”, допълни той.

Прост поглед върху таблицата с разпределената доходност в професионалните и доброволните пенсионни фондове показва, че най-висока доходност отчитат фондовете, които имат за свой акционер банка (СКПОК “Родина”), или пък тези, които имат банка в своята група (“Алианц България” и Ай Ен Джи). Те отчитат сравнително по-висока доходност от останалите на пазара (и трите фонда начисляват доходност над 10% и по двата фонда). “ДЦК са сред основните инвестиционни инструменти на всички пенсионни фондове, а тези, които имат банка като свързано лице, естествено могат да ползват преференциални котировки на ДЦК”, коментира представител на един от малките фондове. Представителите на фондовете с по-висока доходност пък твърдят, че преоценката на инвестиционните инструменти има съвсем малък дял при формирането на доходността на портфейла. “Наистина обикновено фондовете, които са свързани с банки, дават най-високата доходност на пазара. Има противоречие в закона, което се надявам да бъде отстранено - има ограничение за инвестицията в свързано лице, а няма никакви ограничения във взаимоотношенията с банката депозитар, още повече когато тя е акционер на пенсионното дружество или е от групата на неговите акционери”, коментира Кирил Червенков, шеф на “ЛУКойл Гарант България”.