ГОСПОДИН АСПАРУХОВ, БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРООБЛИГАЦИИ НАПОСЛЕДЪК ПОСТОЯННО СЕ КАЧВАТ. НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА?

Основните причини са две. Първо, все по-добрият финансов имидж на страната, намиращ израз в повишаване на рейтинга ни от световно признатите агенции. На международните пазари в момента България минава за изрядна и платежоспособна по отношение на външните си задължения. Като прибавим към това и оптимистичните очаквания около членството ни в Евросъюза и НАТО, съвсем логично е нашите книжа да се радват на популярност. Втората причина е външна и няма връзка с развитието на икономическите процеси у нас. Става дума за безпрецедентно ниските нива на дългосрочните лихвени проценти във водещите икономики. Това означава рекордно високи цени на държавните облигации в индустриално развитите страни. Тези високи цени и съответстващата им ниска доходност подтикват инвеститорите и спекулантите по света да търсят по-атрактивни книжа при сравнително нисък риск и явно намират този баланс в нашите еврооблигации и не само в тях, разбира се.


В СРАВНЕНИЕ СЪС СТОЙНОСТТА СИ ПРИ ПЪРВОТО ЕМИТИРАНЕ ТАЗИ ПРОЛЕТ ЦЕНИТЕ СЕ ПОКАЧИХА С НАД 5% ЗА ОБЛИГАЦИИТЕ В ЕВРО И НАД 12% ЗА ДЕНОМИНИРАНИТЕ В ДОЛАРИ. КОЙ СПЕЧЕЛИ ОТ ТОВА - СТРАНАТА ЕМИТЕНТ ИЛИ ИНВЕСТИТОРИТЕ?

Очевидно, щом цената на един закупен актив се е повишила, от това печелят купувачите. Трябва да кажа, че между тези купувачи доста голям дял имат и българските инвеститори - предимно банки и пенсионни фондове. Не намирам за коректно да се противопоставят двете страни и да се делят на губещи и печеливши. Спрямо пазарната конюнктура в момента на замяната сделката бе извършена на нужното професионално ниво, въпреки че бе първа по рода си у нас. Лихвените равнища тогава бяха много ниски и потенциалът им за покачване бе много по-голям, отколкото вероятността от по-нататъшно понижение. А и мнозинството от макроанализаторите предричаха глобално икономическо съживяване и потегляне на лихвените проценти нагоре.


ТЕЗИ ПРЕДВИЖДАНИЯ ОБАЧЕ НЕ СЕ СБЪДНАХА...

Ами те в повечето случаи не се сбъдват - може да звучи крайно и парадоксално, но е така. Ако отворите архива от 2000 г. на който и да е реномиран западен ежедневник, ще видите, че преобладават анализите, които очакват през 2001 г. еврото да скочи от 0.96 до 1.04 спрямо долара, а основната лихва в щатската валута да се задържи на нивата около 6%. На практика се случи точно обратното - еврото достигна рекордно ниски нива от 0.84, а Федералният резерв предприе поредица от драстични сваляния на лихвения процент.


НА КАКВО СЕ ДЪЛЖАТ ТЕЗИ ЧЕСТИ ПРОВАЛИ В ПРОГНОЗИТЕ?

Според мен на това, че при анализите и консултациите се получават пари, а при реалните сделки може и да се загубят пари. Ако говорим сериозно обаче, мисля, че разликата е в инертността, с която се правят експертни оценки и предвиждания. Пазарът си има съвсем друга, своя логика и е много по-динамичен. Това важи с най-пълна сила за големите и най-развити пазари като валутните например. Ако преди седем-осем години всяко увеличение на търговския дефицит на САЩ бе лоша новина за долара, то през последните години това въобще не влияе на зелените пари или ефектът понякога е дори обратен. Такива примери има много.


ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ НАШИЯ ДЪЛГОВ ПАЗАР. КАК ЩЕ КОМЕНТИРАТЕ ИДЕЯТА ДА СЕ ЕМИТИРАТ ДЪРЖАВНИ КНИЖА, ДЕНОМИНИРАНИ В ЙЕНИ?

Като дилър мисля, че би било добре. След успешните емисии в евро и долари това ще внесе допълнително разнообразие сред инструментите, в които биха могли да инвестират желаещите да поемат български държавен риск. Четох в наш вестник, че според думите на господин Николай Василев това може да се направи заради изключително изгодните лихвени проценти и възможността да се диверсифицира валутната експозиция на държавата. За лихвения процент съм съгласен, но за валутния риск предполагам, че вицепремиерът е цитиран погрешно. Йената е може би най-динамичната твърда валута и нейно рязко поскъпване би донесло много повече загуби, отколкото ползите от ниската лихва. Срещу този вид риск обаче има различни техники на хеджиране, които пък, ако бъдат приложени, ще оскъпят цената на привлечените ресурси.


КАКВИ СА ОЧАКВАНИЯТА ВИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРООБЛИГАЦИИ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ МЕСЕЦИ?

Уважавам много професията си, за да дам прогноза. При всички положения обаче съм умерен оптимист - мисля, че книжата ни няма да се представят по-лошо от тези в другите източноевропейски страни.
 
в-к ПАРИ

ЪЛГОВИ ПАЗАРИ