От гледна точка на макро икономиката говори се за текущ дефицит, но не се анализира достатъчно детайлно какво показва той – дали идва от потребление или от инвестиции. За частта от текущия дефицит дължащ се на инвестиции (внос на машини, технологии) – доколко бъдещото производство ще е конкурентно навън и ще поражда износ, тоест подобрение на текущата сметка в средносрочен аспект. Такъв анализ бихме могли да очакваме от БНБ или Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП).    

Тези институции разполагат както с необходимата детайлна информация, така и с добър екип анализатори.

Също така не достатъчно се знае за възможностите за стимулиране на износа от страна на държавата. Опитът на други държави в това отношение като че ли остава непознат.

Вече имаше коментари в пресата по повод на това, че мерките на БНБ не разграничават между потребителски и инвестиционни кредити и че е логично вследствие на ограниченията финансовият ресурс да бъде насочен към потребителски кредити, вместо към инвестиционни. Спредовете при потребителските кредити са значително по-високи, тоест те генерират по-висока печалба. Реално мерките вместо да ограничат потребителското кредитиране, съответно негативното влияние върху търговското салдо, най-вероятно ще постигнат точно обратен ефект. Друга негативна тенденция, която е логично да очакваме, е пренасочване на потребителски кредити към лизинговите компании. Лизинговите компании не се контролират от БНБ. Тоест потребителското кредитиране няма да спадне, затова пък част от него ще бъде неконтролируемо.

Това което досега не бе коментирано, е следствията от пренасочване на инвестиционните кредити навън. Банките ще пренасочат големите си клиенти директно към Банките майки. Компаниите ще теглят инвестиционни кредити в чужда валута, най вероятно евро, съответно след време ще плащат лихви в евро, което отново ще влияе негативно на платежния баланс.

Те преценяват както очакваната печалба, така и риска който поемат. Не случайно сме свидетели на кредитен бум точно сега. В момента е налице комбинация от няколко фактора. Банковата система е достатъчно зряла, няколко години банките са собственост на стратегически инвеститори, въведени са централизирани информационни системи, системи за управление на риска. От една страна имаме зряла банкова система, от друга страна имаме стабилна макросреда и прогнозируемост. Докато за стабилна макросреда говорим от 1998-99 година (след въвеждане на валутния борд), за прогнозируемост може да говорим през последните две години – имаме дата за влизане в ЕС, инвестиционен рейтинг, поредни години на фискална стабилност, успешно управление на държания дълг. Трети по ред положителен фактор е засиленият надзор на БНБ – не само че експертите на Централната банка биват постоянно обучавани, но доколкото разбираме и заплатите им са значително подобрени. Доскоро съществен проблем на БНБ беше невъзможността да задържа добри специалисти.  Като четвърти фактор бих споменала и това, че ръстът който западните банки в момента реализират в Западна Европа е минимален или почти нулев. Така че западните банки в момента са насочили средства и усилия към своите дъщерни дружества – банки опериращи в развиващите се и регистриращи висок ръст страни от ЦИЕ.

Така че имаме комбинация от положителни фактори и високи лихвени спредове, тоест възможност за добри печалби. Би било най-малкото нелогично ако банките не увеличават експозицията си към ЦИЕ, и в частност към България. Чуждестранните банки взимат решения колко да бъде експозицията им в Източна Европа и България е част от общия портфейл. Портфейл, който ще генерира печалба и който предполага и поемане на известни диверсифицирани рискове  Не може без рискове. Докато икономическата логика на индивидуалните банки говори в полза на нарастване на кредитния портфейл, той ще нараства. С административни мерки този процес трудно би бил спрян, не могат да бъдат спряни капиталовите потоци.

Банковата система поема риска на държавата. Ако даден сектор се развива недобре, банката с по-голяма експозиция в него ще има проблеми. Със сигурност всички големи банки имат диверсифицирани портфейли. Т.е. необходимо е не един, а много сектори, или цялата държава да има проблеми, за да закъсат и големите банки. Затова казвам, че банковата система е поела риска на държавата. Единствено при по-малките банки бихме могли да се опасяваме от две неща: от една страна от концентрация на кредитите към ограничен брой сектори или кредитополучатели, и от ниска степен на ефективност, тоест от високо ниво на оперативните разходи спрямо приходи, или от комбинация и от двете естествено.  В случая важни за банковата система са две неща: ефективен надзор на Централната банка и наличието на достатъчно ресурси във Фонда за гарантиране на влоговете. Доброто функциониране на Банковия надзор е важно за банките, тъй като повишава доверието в банковата система и улеснява самото функциониране на банките. Вторият важен фактор е Фондът за Гарантиране на Влоговете (ФГВ). ФГВ разполага с достатъчно средства, които биха могли да покрият депозити в размер до 25 хил.лв. в банки изпаднали в неплатежоспособност. Целта на съществуването на фондове за гарантиране на влоговете не само в България, но и в целия свят, е да предотврати пренасянето на недоверието от една банка към цялостната банкова система, тоест развитието на системен риск. След като благодарение на Банков надзор на БНБ и наличието на ФГВ изключваме пренасянето на евентуална нестабилност (не прогнозираме такава, правим допускане с цел анализ на рисковете) от една или повече малки банки към банковата система, остава единствено риска който банковата система като цяло е поела и това е риска на държавата. Рисковият профил на България отчита подобрение през последните няколко години, най-кратко и ясно това проличава в постепенното подобрение на кредитния рейтинг и отсъждането на инвестиционен кредитен рейтинг от агенции като Standard и Poor’s и Fitch. Така че за нас притесненията от страна на МВФ и БНБ остават не докрай изяснени.

Бих сравнила донякъде опитът за административно ограничаване на кредитите с поставянето на камък пред течаща вода. Водата ще го заобиколи. Ако предварително знаеш къде точно ще бъде препятствието ще го заобиколиш по най-лесния за теб начин. Нещо подобно се получи и с увеличението на кредитите през март месец.

Още повече при положение, че има възможности за заобикаляне на ограниченията и болшинството банки го правят. Банката която не го направи ще е в губеща позиция, ще загуби конкурентноспособност.

Кредитирането ще се забави. По естествен път заради по-високата база. Трудно бих могла да кажа кога точно.

Лидер - Чайка Христова