Г-н Стойков, как оценявате пенсионната реформа в България? Смятате ли, че настъпилите промени са положителни за развитието на пенсионноосигурителните дружества?

Пенсионната система в България е една от най-модерните в Източна Европа. Може би причината за това е, че България положи основите на пенсионната реформа през 1999-2000 г., след като Чехия, Полша и Унгария реформираха своите осигурителни системи. От тази гледна точка българското осигуряване функционира и съществува в най-пълния си вид като една ефективна система.

По отношение на самото развитие на пенсионния бизнес може би има няколко насоки, в които да се желае подобрение. От една страна акумулирането на средства в задължителното пенсионно осигуряване през първите години е значително по-ниско в сравнение с Полша, Унгария, където процента от вноските по задължителните фондове е изключително висок. Другата насока е свързана с нивото на развитие на пазарите и възможностите за инвестиране. Това са до голяма степен обективни предпоставки, които са свързани както със самия пазар, така и с общите възможности на емитентите да търсят финансиране.

По отношение на законодателството, независимо от това, че то в основните си части е много добро, практиката през последните години показва наличие на някои съществени ограничения за пенсионните дружества. Някои части от него би следвало да бъдат по-динамични, особено свързаните с инвестициите, които пенсионните фондове могат да правят. В момента съществуват ограничения, които са неадекватни на нарастването на активите и на самото развитие на финансовите пазари.


Пенсионните фондове срещат ли трудности при изпълняване изискването за осигуряване минимална доходност върху набраните средства?

Изискването за минималната доходност може да функционира само при условие, че има текуща информация за доходността и за разпределението на активите за цялата пенсионна индустрия. При липсата на такива отправни точки, управлението на всеки от фондовете се извършва в съответствие с приетата от всяко от дружествата инвестиционна политика и тя не може да се базира на средни за сектора величини.

 

Каква е доходността на инвестираните средства във вашето дружество?

Ние сме изключително доволни от доходността, която постигнахме. При доброволния пенсионен фонд разпределихме 12.3%, а в професионалния - 12.01%. Дългосрочната доходност, която използваме за прогнозни цели общо взето е свързана с прогнозната доходност в някои от страните в ЕС като съответно е добавена рискова премия за България.

 

В какви активи са вложени средствата на осигурените в ING?

Управлението на инвестиционните портфейли е доста динамично, но така или иначе е свързано и с ограниченията, които поставя закона. При нас е наличен целия набор от инструменти, но теглата им в портфейлите се променят често и активно. Предложение, което касае доброволните пенсионни фондове е да има диференциране на портфейлите в рамките на пенсионния фонд, които да имат различен рисков профил и съответно различни възможности за реализиране на доходи. Ние подготвяме промяна в такава насока.

 

Какво влияние върху пенсионните дружества оказва ограничението за инвестиции в чужбина?

В момента тези 10% не са ограничение просто защото фондовете не можеха да инвестират в чужбина. Причината за това е липсата на наредба, която трябваше да регулира начина, по който тези инвестиции трябва да бъдат извършени. Сега вече има готов проект на този нормативен документ. Надяваме се в скоро време наредбата да бъде приета.

 

Има ли връзка между броя на осигурените в един пенсионен фонд и неговата рентабилност?

Пример за малки и ефективни осигурителни дружества са ведомствени фондове в някои страни. Те са създават към големи дружества със значителен персонал. Реално погледнато тези организации могат да създадат пенсионен фонд, чрез който да реализират една важна социална политика за своите служители. Аз не изключвам възможността такова осигурително дружество да е ефективно и печелившо дори в условията на комплексна работа. Ведомствените фондове могат да бъдат свързани както с конкретни сектори, така и с конкретни компании.

Но така или иначе праг от 30 хил. или 100 хил. осигурени са абсолютно произволни числа. Става въпрос за пенсионно-осигурителни дружества, които все пак инвестирайки в този бизнес, целят да постигнат някаква ефективност. Според мен единствено пазара и бизнес-агенциите са тези, които могат да определят своите цели и доколко бизнеса в определени параметри би бил ефективен за тях.

Друг пример за ефективни малки фондове мога да ви дам от нашия опит, например в Белгия. ING стартираше с малки модификации на портфейлите общо взето почти всяка седмица по един нов фонд. Вярно, всеки от тях е ограничен по размер, но така или иначе създават едно изключително голямо разнообразие от възможности за инвестиране. Не изключвам в бъдеще и двете цитирани практики да се приложат и в България.

 

Какво е равнището на разходите във вашето дружество?

Трябва да се вземе предвид, че миналата година беше особена. Покрай кампанията за избор на универсален пенсионен фонд, всички пенсионни дружества имахме големи разходи, свързани с рекламна кампания и с плащанията на възнагражденията за осигурителните посредници.

 

В случай, че част от дружествата не издържат на конкурентния натиск, възможно ли е броят на играчите да намалее?

Аз смятам, че ще има период на консолидиране. До голяма степен той ще е свързан с това, че една част от инвеститорите на този пазар са финансови инвеститори и интересът за закупуване на техните дялове ще дойде както от съществуващи на пазара дружества, така и от нови участници на пазара и това вероятно ще доведе до по-малък брой пенсионно осигурителни дружества.

Нещата могат да се погледнат и от друга гледна точка - самия пазар има доста голям потенциал за разширение. От една страна това е свързано с увеличение на броя на осигуряващите се, а от друга страна - все пак хората получиха повече информация за пенсионно осигурителните услуги и продукти, които стават все повече елемент при управлението на личните доходи и тяхното инвестиране и разпределение във времето.

В бъдеще, при процес на консолидация, определено ние бихме били активната страна. Имаме изключително добра капиталова база и възможности за допълнителни инвестиции в пенсионния бизнес.

в-к Пари Плюс Николай Стойков