Г-н Оверватер, през седмицата софийският клон на "ING Банк" бе проверен от Агенцията за финансово разузнаване (от 4 април 2002-а това е новото име на "Бюро за финансово разузнаване") към Министерството на финансите. Каква бе причината за проверката и какви са нейните заключения?

Причините за проверката бяха породени основно от някои спекулации в пресата за това, че "ING Банк" е допуснала неясни парични трансфери, които би трябвало да изискват по-задълбочена проверка за пране на пари. Имаше спекулации, че банката не е постъпила, както е редно. Проверката на Агенцията за финансово разузнаване ясно показа, че "ING Банк" прави всичко, което се изисква и изпълнява процедурите за избягване на пране на пари. Тези заключения се отнасят и за конкретния случай с превода от лондонската фирма на Гати Ал-Джебури по сметки на негова фирма тук. Не сме имали никакъв повод да сигнализираме агенцията за тези входящи преводи, нито пък те са ни се сторили подозрителни.

Бихте ли обяснили как "ING Банк" клон София, проверява дали чрез паричните преводи и чрез другите финансови сделки, които минават през нея, не се перат пари?

Може би, първо, трябва до поговорим по принцип по въпросите за прането на пари и как банките и конкретно "ING Банк" противодействат на това. Най-важното при предотвратяването на това престъпление е да се познава клиентът. Ако не си познаваш клиента, си податлив - в слаба позиция си и трудно можеш да предотвратиш прането на пари. Когато работим с някой гражданин или с фирма, най-важното е да ги познаваме.

Преди някой да си отвори сметка в "ING Банк", го проверяваме много задълбочено. Става дума за попълване на документи - за законно представителство при учредяване на компанията, за историята й, за целите й - какво иска да прави, какъв е бизнесът й. Когато става дума за граждани, искаме да представят документите си за самоличност, за да сме сигурни, че човекът наистина съществува.

На второ място, за избягването на пране на пари ние сме внедрили специална компютърна система, която непрекъснато проверява паричните потоци, които минават през банката. И всяка транзакция над 30 000 лева се "забелязва" от системата и се "докладва". Така например, ако дадена компания прави по принцип преводи от по 50 хил. лв, а в един момент нареди или получи плащане за 1 млн. лв., системата веднага "известява" служителите на банката за тази необичайна операция. И ние можем да проверим защо тя е извършена. Ако получим добро обяснение от клиента, няма причина да се обаждаме в Агенцията за финансово разузнаване. В противен случай сме длъжни да сигнализираме, че има подозрителен случай. Всички тези проверки се правят всекидневно.

Освен това сме обучили целия персонал на клона на "ING Банк" - дори и шофьорите, от първия ден в банката да знаят какво е пране на пари и как то да не се допуска. Обяснява им се какви са възможностите на банката, каква е отговорността на всеки и какво следва да се направи при съмнение. Такова опреснително обучение се провежда всяка година. Отделно разглеждаме всеки конкретен случай - например промяна в закон, която изисква съответното обучение и внедряване в системите ни за сигурност. Идеята на целия този процес е всеки да е наясно за какво става дума.

Имаме специално назначен служител по въпросите на прането на пари. Той, заедно с вътрешните одитори на банката, поне два пъти месечно прави проверки на място. Няма предварителна информация къде точно и кога ще се проведе поредната проверка. В крайна сметка всеки служител на "ING Банк" знае, че ако има някакви подозрения, трябва да ги съобщи на служителя по въпросите на прането на пари. Мисля, че с всички тези мерки ние създаваме сигурна среда срещу прането на пари.

Поддържате ли специален списък - фирми, които са рискови от гледна точка на прането на пари? Има ли в него български компании?

Да, в световен мащаб "ING Банк" има “черен” списък. Но не мога да разкривам каквито и да било подробности. Това е поверителна информация на банката. Съществуват и списъци на Агенцията за финансово разузнаване и на Организацията за финансови противодействия срещу изпирането на пари (FATF), които също стриктно съблюдаваме.


Как процедирахте в случая с 600-те хил. щ. долара, които лондонската фирма "Александър Партнерс" - на Гати Ал Джебури и съпругата му е превела (на пет транша още през септември 2002 г.) на българското им дружество "ПИК" ООД, без те да са го регистрирали в БНБ?

Направихме, каквото се очакваше от нас - от закона и от вътрешните ни правила. Преди това искам да уточня, че трябва да се прави разлика между това, какво банката е длъжна да направи и какво - клиентът. Банката не е длъжна да регистрира заем получен от чужбина в БНБ. Това е задължение на клиента. Невъзможно е да установим с каква цел и по какво плащане е всеки входящ превод, ако наредителят не го е посочил. Може да става дума за заем, дарение, плащане по облигации и така нататък. Оттук всъщност произтече и недоразумението.

Ние пък всеки месец трябва да докладваме в БНБ, каква е общата сума на презграничните преводи, надхвърлящи 5000 лева съобразно попълнените от клиентите декларации. Така Централната банка прави статистика за паричните суми вътре в страната. Това е важно за макроикономическото планиране, но е доста по-различно от докладите във връзка с прането на пари. Когато обаче преводът е насочен извън страната, искаме от клиентите си и посочване на основанието и документите за извършване на превода.

Има ли финансови операции, за които сте сигнализирали Агенцията за финансово разузнаване?

Заради начина на организация на работата в банката ние почти нямаме случаи на подозрителни операции. Няколко пъти сме докладвали на агенцията - за хора, които искаха да започнат търговски отношения с "ING Банк", но им беше отказано. По-нататък отговорността е на Агенцията за финансово разузнаване да провери как стоят нещата.

"ING Банк" е една от най-големите финансови групи в света и се предполага, че обръща специално внимание на мерките за борба срещу изпирането на пари. Какви са най-често срещаните схеми за легализиране на незаконно придобити капитали?

"ING Банк" е много активна в борбата срещу прането на пари през последните седем-осем години. Това е особено актуално след терористичните атаки срещу Ню Йорк и Вашингтон от 11 септември 2001 година. Вниманието върху проблема се повиши заради възможните връзки на мръсните пари с терористичните организации. От друга страна, перачите също не "спят", а търсят нови начини за действие. Така че всеки път, когато се опитват да изобретят нова схема за заобикаляне на мерките ни, ние трябва да им противодействаме.

Нашата банка има подробни критерии, по които проверява дали дадена сделка е съмнителна независимо от размера на сумата.

Една от често употребяваните схеми за пране на пари ние наричаме "смърфиране". Така, ако някой иска да легализира 50 хил. лв., при "смърфирането" го прави чрез преводи от по 10 хил. лева. Използват се и различни източници на плащанията към едни и същи сметки. Тази схема не е сложна и се прилага доста често.

В ING България специално сме имали само един случай на "смърфиране". Ние веднага докладвахме в Агенцията за финансово разузнаване, но не можем да разкрием пред вас останалата част от информацията. Моля да имате в предвид,че дори банката да сигнализира за съмнение за пране на пари, това не означава непременно, че действително има такова нещо. Това трябва да бъде установено от Агенцията и от съдебните органи.

А какво ще кажете за легализирането на незаконно придобити капитали, чрез вземане на фиктивен кредит, който много бързо след това се връща?

Това е вторият пример за възможно препиране на пари, който се наблюдава в много страни, и България не прави изключение. Често този метод се използва в приватизацията, когато дадена фирма иска кредит, за да купи предприятие. Но това не е истински заем - той бързо се връща в брой. Обезпечението по него (също в брой) е депозирано или в банката кредитор, или в друга банка. Целта на вземането на заем всъщност е да се създаде легенда за произхода на средствата. Така че когато Агенцията за приватизация поиска информация по въпроса, кандидатът-купувач на предприятието да може да каже, че парите, с които плаща, са от кредит.

Твърди се, че на Запад е много разпространено прането на пари чрез операции с ценни книжа. Обяснете каква е схемата.

Инвестирането в акции би могло да е опит за легализиране на пари. Но винаги може да се стигне обратно до източника. Брокерът, който (като посредник) купува акции за даден клиент, винаги трябва да задава въпроса какъв е произходът на средствата. Така трябва да подхождат и банките, щом някой носи суми в брой. Не говорим, разбира се, за 5000 лв., а за 500 хил. лева. Нужно е доста подробно обяснение за притежаването на такава сума в брой. А това обяснение трябва да бъде подкрепено и от документи. Ако не се докаже законното им придобиване, моят съвет към брокерите е: да не купуват акции за този клиент.

От няколко години ING Груп притежава в България пенсионно дружество. Добра ли се оказа тази инвестиция?

"ING Груп" стъпи на местния пенсионен пазар, когато се въвеждаше новото законодателство. Тя закупи пенсионната компания , която сега се казва "ING Пенсионноосигурително дружество" ЕАД, чрез "ING Континентал Юръп Холдинг" (който е дъщерна фирма на "ING Иншуърънс" - застрахователното поделение на групата). Мисля, че това беше много добра инвестиция. Ако гледаме например пазарния дял на пенсионното дружество по отношение на управляваните активи, непосредствено след сделката през 2001 г. бяхме на 7-о място, а към края на миналата година - на четвърто с 6% дял на доброволния пенсионен фонд. Смятам, че това е отличен резултат за трите години, откакто сме тук. Имаме над 150 хиляди осигурени.

По предварителни данни доходността, която получават осигурените в "ING Пенсионноосигурително дружество", е около 17 процента. На какво се дължи тя, при положение че финансовите инструменти, в които могат да се инвестират средствата на осигурените, са ограничени? В някои дружества смятат, че високият доход е свързан с неоправдано високи рискове.

По отношение на риска мисля, че ако някой иска да се рекламира, би трябвало да го прави чрез постиженията си, а не като критикува успехите на конкурентите си. Преди време пък се говореше, че дружеството е рисково, защото отчита загуби. Да се каже това значи да не се разбира как работи пенсионното осигуряване. Ние управляваме три фонда и получаваме приходи от тях според закона - от такси. А в бизнесплановете ни е предвидено през първите пет години да сме на загуба. Това е нормално и означава, че "ING Груп" прави дългосрочна инвестиция - в системата за управление, в клоновата мрежа и в дистрибуцията. Печалбата ни е още малка, защото пенсионното дружество все още управлява малко активи.

Доходността, която разпределяме по партидите на осигурените при нас, остава за тях. А по отношение на тази доходност мога да кажа, че ако една компания не е реализирала поне 10% доход през 2002 г., то тя трябва да преразгледа начина, по който управлява активите си. Миналата година бе много трудно да се постигне по-малко от 10% доход.

На какво се дължи това?

През 2002 година България премина през две повишения на кредитния си рейтинг. По -високият рейтинг, даден от международните рейтингови агенции "Муудис" и "Стандарт енд Пуърс", е израз на тяхната оценка ,че страната има по-големи възможности да погасява задълженията си. В такъв случай доходите по емитираните от България ценни книжа на капиталовите пазари спадат. Така например в случай че пенсионният фонд е инвестирал 100 лв. в български държавни облигации, което е много сигурно вложение, в края на годината, ако не прави нищо, ще получи гарантиран доход от 8 процента. Но щом рейтингът на страната е повишен, инвеститорите не държат да получат 8% доход, а са доволни например на 6 процента. И така фондът продава облигации, които е купил за 100 лв. на цена от 104 лв. и получава приход от разликата между сумата, която е инвестирал, и цената, на която е продал придобитите облигации. Това се нарича "капиталова печалба" и е въпрос на активно управление на активите. Нищо рисково няма в резултатите ни, правилата за инвестирането на средствата на осигурените в пенсионните фондове са много строги. А останалото е въпрос на добро управление на активите.

Разговора води Изабела Велкова