Това са хора с неизчерпано любопитство към света и мирозданието, чийто живец не е заглъхнал под пепелта на рутината, а непрекъснатото трупане на професионални знания не изчерпва капацитета им да поемат и от други сфери. Да се разговаря с тях е не само удоволствие, но и... изпитание – човек трябва да се надига на пръсти. И темите никога не свършват – единствено рамките на наличното времето слагат край на раздумката. Сред тези хора е и Катерина Максимова. Тя е не само «бяла врана» в дилърската професия, която рядко прави реверанс на дамите – то пък в коя ли професия, особено на управленско ниво, дамите не трябва да доказват иначе приетото за очевидно при «силния пол». За професионалните й качества говорят заеманите от нея позиции – вицепрезидент на клона на ING в София, председател на управителния съвет на Българската дилърска асоциация, както и на регламентния комитет на индекса СОФИБОР. Освен всичко друго, г-жа Максимова е и интересен събеседник, включително и на теми далеч от финансовата сфера. Не, циганката, дето хвали Катерина Максимова, не е умряла. Нито пък наближаващият Осми март е активизирал феминистките настроения на пишещата тези редове. Когато човекът е интересен, журналистът нищо не може да направи, освен да го оцени едно към едно, дори с риск да бъде заподозрян в личен или корпоративен PR. Следващите две страници би трябвало да докажат това твърдение. Иначе срам за професията - Разговаря Чайка Христова

Катерина Максимова се ръководи от принципа: - "Най-добре е да бъдеш добър, ако ти е предоставен този избор".

Добра е майката, която дава перспектива и разширява кръгозора

Смелият човек е щедър - той знае, че не е случайно и за малко на мястото си

Човек, който работи това, не го възприема като професия – просто работата му е интересна и е част от живота му. Дилърите са хора с определени качества, които могат да носят отговорност и да взимат решения.

Не само. Изискват се съобразителност и много знания - икономически, математически… Един добър дилър познава не само инструментите и пазара, но и участниците в него, дори влага и елемент на психология. Математическият усет е също много важен. Особено важно е въз основа на всички знания, които притежава, да може да действа.

И резултати. Но по-важното е да действа - много хора имат знания и информация, но в крайна сметка не са способни на действие.

Агресивен в търговията не означава непременно и агресивен в живота - в никакъв случай. Второ, всичко зависи и от мястото, където работиш, и от сектора, в който търгуваш. Пазарите са различни. Валутният пазар е динамичен и тези, които го правят, са млади хора, с изключителни качества и бързина.

Ако говорим за пазар на структурирани инструменти – там една сделка изисква седмици подготовка и в никакъв случай не прилича на екшън на борсата. Подготвителният процес е по-дълъг - комбинирането на инструментите, изчислението дали това съответства на нуждите на клиента. Различните типове пазари имат различна скорост на действие.

Вярвам, че точно заради дериватите повече никога няма да се повторят големите кризи от началото на 20-и век - имам предвид глада от 1929 и 1930 г. Парите са като кръвта, и когато финансовата система е ефективна, тя (като сърцето) ги насочва там, където са нужни. Когато прави сделка, всеки влага информацията, с която разполага. Всичко в крайна сметка се базира на реалната икономика. Истината е, че финансовите пазари реагират много преди нещата в икономиката наистина да са се случили. А дериватите са тези, които позволяват на хората с малка сума да заемат голяма позиция, т.е. да се чуят повече хора на пазара, ако мога така да се изразя. И благодарение на дериватите много по-бързо се реагира на очаквани икономически събития - така те се смекчават и не се случват.

Освен че предполага много знания и лични качества, позицията ви е и отговорна.

Може да се каже – отговарям за парите на банката.

Не. При това аз не го правя сама. Екипът на ING Bank е висококвалифициран, разчитам на тях и се старая от своя страна да не ги подвеждам. Правилата са строги, но в рамките на тези правила се взимат поредица решения и затова работата е много интересна.

А защо да е мъжка?

Има и други такива професии. Трябва да отбележа, че в България нещата не стоят точно така - от 35 банки на такава позиция сме четири. Но да, по-рядко е женското присъствие. Що се отнася до мениджърското ниво, това е валидно навсякъде - независимо от професията, независимо от сектора, независимо от държавата, мениджмънтът е основно мъжка професия. Но смятам, че нещата се променят...

Но на мен лично това никога не ми е пречило - никога не съм се чувствала по някакъв начин ощетена или “бяла врана”. Никога полът ми не е бил пречка в професионалното ми развитие.

Понякога го споменавам като любопитен факт, но по принцип не. Освен това трябва да си го признаем - в това отношение в известна степен сме привилегировани. Ние, жените, имаме право на избор – дали да правим кариера, или не. Дали да се отдаваме на професията си, или не. И ми е трудно да разгранича кога принадлежността към женското съсловие е реална пречка, кога оправдание. Да, има обективни дадености. Предполагам, че не за всички жени и не навсякъде е еднакво. Предполагам, че все пак мъжете ще бъдат предпочетени по-скоро поради начина, по който се възприемат от другите мъже. Но това са неща, които би следвало с времето да се преодолеят – в близките 200 години...

Високата позиция предполага и заетост, а се смята, че жената е основният човек в семейството, в домакинството - тя трябва да поеме всички грижи около него, около децата...

Опираме до същото - как жената възприема себе си, какво е важното за нея и трябва ли й оправдание. Наистина вярвам, че повечето неосъществени професионално жени търсят оправдание в пола си. Може би така са ме научили – майка ми се пенсионира като полковник. Отгледа ме баба ми - освен, че е била учителка, тя беше и широко скроен човек. И никой не ме е учил да се възприемам като жена-домакиня. А и в един друг смисъл жените са си виновни – нали те възпитават мъжете!

Според моя опит, майките, които са изградили служебен авторитет и имат професионални успехи, когато децата им пораснат, получават много по-голямо уважение от тях, отколкото тези, които са се отдали единствено на семейството. Какво значи добра майка? Коя е по-добрата - тази, която е чистила, хранила, правила сладкиши всеки ден и е създавала уют? Или тази, която е дала увереност, дала е перспектива, отворила е един друг свят, нов начин за мислене на детето си, разширила е кръгозора му?

Такива майки са по-полезни на децата си, в края на краищата...

Всъщност, да. Освен това светът се променя и битовизмите, които по-рано са отнемали огромно време, постепенно могат да бъдат решени и по друг начин. Човек може да сготви, а може да купи и готова храна. Може да изпере, но може да даде нещата и на химическо чистене. Т.е. личният труд не е чак толкова важен. Но все пак, или точно заради това, си е въпрос на личен избор.

Имам няколко хобита. Преподавам - водя курсове в Нов български университет, веднъж седмично, но ми отнема две вечери – лекцията трае час и половина, а подготовката е три часа, за да бъде тя прилична. Освен това в момента съм председател на Дилърската асоциация и съм председател на Регламентния комитет на индексa на българския пазар, което всъщност не е много ангажиращо.

Трябва да питате тях защо. Истината е, че никога не съм чувствала някакво отношение, което да е различно - поне в дилърските среди няма такова.

Да, така е. Социализмът си имаше и добрите страни - всички трябваше да работят.

Да. Срещам се с приятели, чета книги – все по-малко напоследък. Много обичах да чета фантастика, сега като че ли нямам специални предпочитания - каквото ми попадне, каквото ми препоръчат. От време на време ходя на кино. Сутрин тичам. Няма нищо специално - може пък да се запаля по нещо друго с течение на времето.

Ами случайно. Започнах да тичам сутрин, влязох във форма. А маратонът отдавна ме привлича. Спомням си преди години го даваха по “Евроспорт” и ми се сториха ужасно красиви всички тия хора, които тичат 42 км просто за идеята. Но това беше преди време. Участието ми беше стечение на обстоятелства – от една страна съм го искала, от друга страна постепенно ставах все по-добра в тичането - в началото се преборих с 2 км, след това с 4, а след това си казах: добре, защо да не опитам и 40 км. Някак си друго е, когато има конкретна цел. И дойде другата интересна случайност – тъкмо си мислех, че това е много добра идея и във вътрешния сайт на банката с новините видях, че ING спонсорира Нюйоркския маратон. И като се съберат три неща, и предизвикателството...

О, мястото няма значение. Участваха около 40 хиляди души, бях след първите 2/3. Важното е да се завърши - 42 км и 195 метра са все пак. Пет часа и осем минути – лично време.

Какво прави човек през всичкото това време? Краката работят, тялото работи, но умът е свободен, а той е свикнал непрекъснато да върти нещо…

Е, в началото започнах с огромно притеснение. Първите 10 км си мислех дали въобще ще мога да го направя - не съм тичала такава дистанция. Започнах много бавно и плахо и през цялото време се притеснявах дали няма да се изморя. След 10-ия километър установих, че съм доста свежа, и усилих темпото, а човек като усили темповете се съсредоточава в него. В средата разбрах, че започнах да се изморявам.

Интересното е че на хората, които тичат със спокойно темпо, им остава време да си поговорят даже: “Първи маратон ли ти е? – Да, първият. Как се чувстваш? - Да, ама твърдо съм решила да го финиширам.” Такива работи. Приятно е.

Мислиш.

Трудно ми е да се сетя. Да, има време, за да останеш сам със себе си и да прехвърлиш това, което те вълнува в момента. Не съм го правила, но другият вариант е да слушаш музика. Даже съм си мислила, дали да не взема касетки за езиково обучение. Но на практика никога преди не съм бягала такива разстояния.

Е, там не беше пълната дистанция, само половината - беше като подготовка, 2 месеца преди Нюйоркския. През този септември смятам да опитам да изтичам целия.

Първо, те не са много. Много съм доволна, че общуваме свободно, можем да си разкажем как ни е минал денят. Естествено, имаме и спорове. Но винаги се старая, когато искам нещо, или не разрешавам нещо, или моля за нещо, да обяснявам защо. Защото, според мен, независимо от възрастта, всяко дете е достатъчно интелигентно, за да разбере.

Ами тя си е тя. Всъщност винаги съм искала тя да бъде по-уверена, да общува по-лесно. Може би защото аз съм доста затворен човек. И винаги държа тя сама да прави изборите си. Опитвах се (и все още го правя) да я накарам да разбере, че човек трябва да си свърши работата и да носи отговорността за последствията от избора си.

Да. И толерантността и честността – на първо място толерантността. Защото само така можем да общуваме нормално - човек трябва да приеме, че никой не е съвършен. Да опита да разбере другия. Много ценя и смелостта – само смелите хора могат да те научат на нещо, да ти помогнат. Защото според мен страхът е основният мотив за агресия. Смелият човек е щедър и благороден - който си знае цената, вярва в себе си, върви по пътя си, който знае, че не е случайно и за малко на мястото си.

Г-жа Катерина Максимова е родена на 12 април 1966. Работи в ING Банк клон София като Началник отдел Финансови пазари и Вице-президент. Завършила е Московския кооперативен институт, Русия (1987). Специализирала е монетарна политика, финансови пазари и трежъри в редица престижни институции - Банков институт UNICO, Амстердам, Холандия; Федералния резерв в Ню-Йорк и Канзас, САЩ; МВФ - София; Обединен виенски институт, Австрия и др. В банковата система е от 1994г. - работила е в Българска народна банка, Райфайзенбанк - България, Ситибанк клон София. Председател е на регламентния комитет на индекса СОФИБОР, на управителния съвет на Българската дилърска асоциация и води курс “Финансов инженеринг” в Нов български университет.


в-к Кеш