Професионалното си образование получава в УНСС, София, ING Business School, Холандия и INSEAD, Франция както и в компании на ING  в няколко страни.

 

Г-н Стойков, публична тайна е, че големите пенсионни дружествата срещат затруднения, свързани с относително по-бавния растеж на капиталовия пазар в страната и заради инвестиционния режим регламентиран в законовите текстове. Инвестиции в акциите, за които сега ограничението е до 10% от активите на пенсионния фонд, са един от атрактивните инструменти за дружествата. Не трябва ли този процент да бъде повишен?

Моето разбиране е, че регламентирането на дейността на пенсионните фондове трябва да има дългосрочна перспектива за всички участници в процеса на осигуряването и относителна стабилност. Има една област обаче, инвестиционният режим, която трябва постоянно да се адаптира към растежа на активите на пенсионните фондове и развитието на капиталовите пазари. Нарушаването на подобна адекватност може да доведе освен до редица допълнителни ограничения за пенсионните фондове и до изкривяване на цели сегменти от капиталовите пазари. Пример за това са минималните лимити за инвестиции в ДЦК. Има два вида пазарни участници, пенсионните фондове и Фондът за гарантиране на влоговете, които имат нормативни задължения за инвестиции в ДЦК. Не е нужно да теоретизираме влиянието на тези нормативни задължения, нарастването на активите и на двата вида институции и относително статичния обем на пазара на ДЦК. Дори най-ликвидният сегмент на капиталовия пазар - този на ДЦК, започна да се "задъхва".

По отношение на акциите, повишението на лимита със сигурност ще даде повече свобода на пенсионните фондове. Въпреки че средният дял на инвестициите в местни акции за индустрията е в размер само на около 4-5% от активите, това е сериозно увеличение спрямо дела им по същото време миналата година. Факт е, че някои от фондовете направиха вложения в акции, близки до нормативните лимити. Вследствие от покачването на стойността на ценните книжа през първите месеци на годината, оценката на активите от този клас се увеличи до стойности над тези лимити и им бяха наложени ограничителните мерки, предвидени в закона. Затова смятам, че този процент наистина трябва да бъде увеличен.

Каква е равносметката от досегашната инвестиционна активност на фондовете? Каква е постигната доходност? Може ли да се твърди, че тя е задоволителна?

През последните години средната доходност при пенсионните фондове се движеше между 10% и 12% годишно. Това чувствително надвишава доходността за редица други спестовни (инвестиционни) алтернативи. За сравнение, средната доходност на пенсионните фондове за периода март 2004 г. - март 2005 г. беше от порядъка на 11% - 12%, инфлацията за същия едногодишен период от време е около 4%, а лихвите по повечето от спестовните инструменти (депозити, ДЦК, спестовни сметки) бяха в близки до тази стойност граници. Разбира се инвестиционните дружества, в зависимост от своя рисков профил, имаха също много добри резултати в първите месеци от своята дейност, обхващащи същия период.

Но, ако трябва да се върна на вашия въпрос, смятам, че пенсионните фондове инвестират добре, досегашният опит и резултати са позитивни, а за последната година почти всички класове активи в портфейлите, които управляваме, се представиха чудесно. Това намира отражение и в последните представени от Комисията за финансов надзор резултати за реализираната доходност към март 2005, както за 12 и 24-месечен период.

Пазарът на недвижими имоти не е ли достатъчно атрактивно място за инвестиции на пенсионните фондове. Не са ли рискови инвестициите, които дружествата правят на този пазар, особено през последната година? Имате ли информация какъв е обема на тези инвестиции?

Към края на март 2005 г. общият обем на инвестициите в недвижими имоти от страна на пенсионните фондове е около 14 млн лева. Преди година, обемът беше 9.3 млн лева, т.е. нарастването е с около 47 процента. Ако погледнете обаче портфейлите на пенсионните фондове в други страни, ще видите, че в редки случаи те инвестират директно в недвижими имоти. В същото време имат голяма експозиция към този сектор - често в порядъка на около 5%-8% от активите. Механизмът за инвестиране в повечето случаи наподобява на този, възпроизведен у нас с уредбата на дружествата със специална инвестиционна цел. Това, разбира се има и своето обяснение. За да развиват самостоятелно портфейл от инвестиции в недвижими имоти, пенсионните фондове трябва да притежават допълнителни ресурси и експертиза за осъществяването на тази дейност - от фазите на проектиране и имплементиране до пълния набор от административни услуги, необходими по време на експлоатационния период. Създаването на специализирани инвестиционни дружества в този сектор по идея би следвало да даде допълнителни преимущества най-малкото в две насоки- концентриране на административните дейности по отношение на инвестиционните имоти и създаване на възможности за диверсификация за инвеститори като нас с различни предложения по отношение на сегменти, локация и предназначение на имотите. За съжаление портфейлите на съществуващите към момента дружества от подобен вид са с изключителна концентрация, най-често в един или два имота, което заедно с някои други фактори, е причина за нашата предпазливост.  

Смятате ли, че трябва да бъдат свалени рестрикциите по отношението на инвестициите на фондовете в чужбина?

Във връзка с хармонизирането на законодателството и в тази област с това на Европейския Съюз, най-вероятно е, ако останат такива ограничения, то те да бъдат приложими само по отношение на трети страни (извън ЕС).  Има и работна група, която в момента разглежда този въпрос.

В какви други посоки трябва да се търси либерализация на режима за инвестиции?

Либерализирането не е задължително условие по отношение на инвестиционния режим на пенсионните фондове. Определено има нужда от редица промени в тази част от законодателството, но те са свързани с привеждането му в съответствие с развитието на пазара, както и на преодоляването на проблеми възникнали при прилагането на съществуващите норми по един адекватен начин. Все пак пенсионните фондове са относително консервативни институционални инвеститори, с обикновено силно регламентиран  характер на тяхната дейност. С тези си характеристики те са подходящи в предоставянето на осигурителни услуги (на практика администриране и управление на дългосрочни спестявания) за по-масовия сегмент от пазара. Има други участници на пазара, които предоставят инвестиционни услуги  с  избор от различни рискови профили, но това са друг вид продукти, предназначени за все още ограничени сегменти.