Звездата на NN Running Team, кениецът Елиуд Кипчоге, определян като най-добрият маратонец за всички времена, и дългогодишният му треньор Патрик Санг, разказват за уроците, на които учи 42-километровата дистанция.

  
1. Подготовка и планиране

Още със спечелването на дебютния си маратон - този в Хамбург през 2013 г. - кениецът осъзнава колко ценни са подготовката и планирането.
„Ако не се подготвиш добре за един маратон, няма как да успееш”, споделя Елиуд. „По време на маратона се изправяш пред много предизвикателства. След Хамбург осъзнах, че както подготовката, така и планирането са много важни. Преди всеки голям маратон сядам заедно с екипа ми и съставяме план.”
Треньорът на Елиуд, Патрик Санг, споделя за начина, по който те планират състезанията: Не гледат към самия маратон, а към пътя до него.
„Важно е как се готвите към този момент, как го планирате”.

„Така можем да преценим времето, с което разполагаме, като обърнем внимание на специфични моменти от подготовката за конкретно състезание.  По този начин, докато Елиуд отиде на дадено състезание, ние вече знаем, че всички елементи от подготовката са в пълен синхрон и това допринася за успешното му представяне.”,  добавя Патрик.

2. Самодисциплина

Като бивш световен и вицеолимпийски шампион в дисциплината 5 000 м., няма как да си помислим друго, освен че самодисциплината на кенийската легенда е желязна. Но Елиуд споделя, че едва след като е навлязъл в маратонската дистанция през 2013 г. открива истинското значение на думата самодисциплина.

„Маратоните ме научиха да бъда много по-самодисциплиниран от преди”, казва носителят на шест победи от т. нар. „голяма шестица” на маратоните (Нюйоркският, Берлинският, Бостънският, Чикагският, Лондонският и този в Токио). „Без самоконтрол няма как да постигнеш много. Той иг-рае много важна роля, защото наистина трябва да си концентриран и да не се разсейваш.”

Патрик смята, че маратонът изисква по-голяма самодисциплина в сравнение с подготовката за състезания на стадион, планински терен или по-кратки дистанции, защото тренировките налагат дълги периоди далеч от семейството и цялостно отдаване.

„При маратонската дистанция времето за тренировки трябва да е повече”, обяснява Патрик, олимпийски вицешампион на 3 000 м. стийпълчейз.  Всяка седмица Елиуд прекарва 5 дена в пълна изолация от всичко около него (включително жена си и двете им деца), за да тренира. Това не е обичайно за други атлети от неговия калибър, достигнали до това ниво. Много с неговото богатство щяха да са щастливи просто да си почиват и да се наслаждават на живота, но не и Елиуд. Неговата движеща сила е любовта към спорта.”

3.  Търпение

Участието в два или три маратона годишно изисква търпение. Не е както при състезателите на кратки дистанции или планинските състезатели, за които участията през спортната календарна година са многобройни.

„Всяка сутрин се опитвам да бъда ентусиазиран”, казва той. „Давам най-доброто от себе си да се събуждам щастлив и да гледам позитивно към идващата част от деня.”
Патрик вярва, че търпението е необходимо качество за всеки един атлет, който иска да бяга маратони, защото търпение e необходимо през цялото време.
„Атлетите, тичащи маратонската дистанция, могат да прекарат много време тичайки сами”, обяснява той. „Мозъкът може да изиграе много лоша шега и трябва да се предразположи, така че състезателят да е търпелив по време на бягането.”

Търпението на Елиуд е познато не само на тези, които тренират с него в Каптагат, но и на по-широката бегаческа общност, където е признат като най-бързия маратонец за всички времена. Но той ли е най-търпеливият човек, когото Патрик е срещал?

„Сигурен съм, че има хора, които са търпеливи колкото Елиуд, но ако гледаме само в спортния свят, то той несъмнено е най-търпеливият състезател, с когото съм работил” - споделя Патрик.

4. Усърдна работа

Тичането на много километри всяка седмица в продължние на месеци като част от подготвката за маратон може да е много голямо предизвикателство. При Елиуд Кипчоге е особено трудно, защото тренировъчната му база се намира в Каптагат, кенийски планински район на надморска височина от над 2 000 м.

„Тренирането за маратони ме научи да се трудя много.”, казва той.  Тренировките за по-късите разстояния или тези за планинско бягане са може би по-интензивни, но маратонските тренировки са по-трудни и отнемат повече време.”

Тази гледна точка е подрекепена и от треньора на Елиуд. „Подготовката за тренировките за мара-тон изискват повече в количеството пробягано разстояние” - обяснява Патрик.