Дан Върнън, фотографът на NN Running Team, е направил хиляди снимки на атлетите от NN Running Team по време на състезания, тренировки и в свободното им време през 2017 г. В този материал талантливият британски фотограф показва петте си любими снимки от времето си с екипа и обяснява историята зад всяка една от тях.


„Тази снимка е заснета в хотел в Оксфорд (Великобритания), преди Елиуд Кипчоге да изнесе реч пред голяма аудитория на Студентския съвет на Оксфордския университет. Избрал съм точно нея, защото тя показва Елиуд в среда, в която за мнозина е необичайно да го виждат. Чувствах се привилегирован да бъда с него докато се приготвяше и изнасяше речта си. Видях почти недоловимо притеснение у него. Той изпълни много серизно задачата си и прекара много време в подготовка. Не исках да го безпокоя, затова в деня на речта той се приготви мълчаливо. Любимият ми момент беше, когато закопчаваше малките копчета на ръкава на ризата си в огледалото. Елиуд обича да чете книги за човешкия мозък и по време на вдъхновяващата си реч показа колко добре е подготвен. Много ще се радвам да напише книга, когато се пенсионира - знанията и разбиранията му са впечатляващи.”

 
„Снимката е правена около 5:45 ч. сутринта в Каптагат, Кения, тренировъчната база на най-голямата група спортисти от NN Running Team. Повечето бягания се случват сутринта, но дългото бягане всеки четвъртък кара атлетите да започват тренировката много рано, за да се избегнат високите температури. Състезателите напускат лагера във все още пълна тъмнина. Щастливи са да посрещнат и други спортисти от околността и заедно, често в групи, наброяващи повече от 40 състезатели, започват дългото бягане. Светлините идват от микробуса, превозващ напитките и треньорите, Патрик Санг и Ричард Мето. Ние бяхме в предната кола, карана от физиотерапевта и понякога пейсмейкър Марк Роиг. При такова ниско ниво на светлина е почти невъзможно да се снима, но със светлините от минибуса видях чудесна възможност да уловя силуетите на бегачите, за да подчертая пълната им отдаденост. Не мога да ви кажа кои са бегачите, но снимката ми харесва точно защото показва, че в дългите бягания се наблюдава истинския отборен дух.”


„На снимката е холандецът Абди Нагейе, който държи и рекорда на страната си за най-добро време на маратон. Намира се в Елдорет, град в Кения, който е смятан за мястото на едни от най-добрите бегачи в света. Много от спортистите на NN Running Team имат домове в и около оживения Елдорет. Този кадър заснех на улица, пълна със сергии и улични продавачи, което направи доста трудна задачата фокусът да падне върху Абди. Реших да позволя на хаоса от улицата да влезе в снимката и да се опитам да напълня кадъра с колкото се може повече от обстановката, снимайки от другата страна на улицата. Надявах се да имаме късмет в снимката да влезе малко трафик, но без да закрива Абди. Тези две момчета на мотоциклета се появиха в перфектния момент. Това, което най-много ми харесва в тази снимка е, че всеки път откривам нещо ново.“


„Този кадър беше заснет през януари по време на едно пътуване, за да видя състезателите в уганданския NN Running Team. Никога преди не съм бил в Уганда и се влюбих в страната. Хората са невероятно гостоприемни и природата е красива, особено около Капчорва, където е и лагерът им. Те имат прекрасна база в града и се намират в близост до безкрайните маршрути в планините, горите и земеделските земи в района. Планираното тичане за тази сутрешна тренировка трябваше да е на дълъг равен път, така че се насочихме към една равнина. В рамките на няколко минути се събра  тълпа от хора, които гледаше загряването на групата. Никога няма да забравя картината, беше зашеметяващо. След като започнаха тренировката, ние се качихме в кола пред тях, която ни друсаше много – нещо типично за такива пътища. Заснемането беше трудно, особено, когато трябваше да вися през прозореца с целия прах, носещ се към мен. Уверих се, че съм ги заснел докато тичат с пълна скорост. Трудно ми е да обясня колко бързи са тези момчета. Не мога да спринтирам и десет секунди с това темпо. Правеха много серии бързо бягане една минута с една минута възстановяване след това. Цветовете бяха толкова много и красиви. Оранжевият оттенък на почвата покриваше всичко в тази част на Африка. По-късно се усетих, че ако направя някои от снимките черно-бели, ще мога да съсредоточа вниманието върху израженията на спортистите. Обичам начина, по който прахът и утринната светлина придават необикновен вид на снимката, в което спортистите сякаш се носят, а не тичат по повърхността.”