Орлин Тодоров

Много неща се промениха от 1994 г. насам. Тогава почти нямахме конкуренция, сега е точно обратното – много чуждестранни банки навлязоха на пазара в България под една или друга форма. Самите български банки станаха много по-конкурентноспособни с продуктите и услугите, които предлагат. Непрекъснато се въвеждат нови продукти и услуги, пазарът е много динамичен в това отношение. Що се отнася до софийския клон на банката – за тези седем години бизнесът ни се разви и нарасна значително, спечелихме много клиенти. А от началото на тази година групата е представена в България не само чрез банката, но и чрез пенсионно-осигурителната компания.

 

С какви трудности се сблъсквате при кредитирането на бизнеса в България?

Традиционно кредитният портфейл заема над 50% от активите на софийския клон на ING Банк. За сравнение, в цялата банкова система кредитите представляват по-малко от една трета от активите. Това е дейност, която ние активно ще развиваме и занапред. Като изключим обичайните проблеми при развитието на бизнеса, породени от конкурентната среда, бих посочил няколко неща, които препятствуват работата ни. Законодателството като цяло е в полза на длъжника, а не на кредитора. За една банка е много трудно да събере вземането си по дадено обезпечение. Процедурата е изключително тромава и тежка. Абсолютно задължително е един кредитор, който е поел рискове и комуто се дължат пари да има повече и по-големи права. Това следва да се промени – от години е така, но нищо не се прави. Друг момент, на който би следвало да се обърне внимание е хармонизацията на българските счетоводни стандарти с международните. Естествено финансовите отчети на фирмите следва да отразяват истинското им състояние – в момента това не винаги е така и за една банка е трудно да определи кредитния риск на дадена фирма без допълнителен анализ, което отнема време и ресурси. Трудности предизвиква и непредсказуемият характер на левовия паричен пазар. Не е нормално овърнайт лихвите да достигнат равнища от 25-27%, като два дни преди това са били между 5 и 7%, както се случи преди известно време и след това да се сринат под 2 %. Пазарът се люшка от една крайност до друга, от пълна липса на левове до свръхликвидност, което не е добре. Редно е централната банка и министерството на финансите да имат отношение по този въпрос – наличието на ликвиден левов пазар е предпоставка за по-добра работа на банките, а оттам и за бизнеса, който банките кредитират. В крайна сметка това е важно за икономиката като цяло. Пък и не може да се очаква развитието на капиталовия пазар без да има нормално функциониращ паричен пазар.

 

Какво според Вас трябва де се промени в законодателно отношение и в инвестиционния климат в България, за да се привличат повече и по-големи чуждестранни инвестиции?

От контактите, които имам с чуждестранни инвеститори, мога да направя извода, че това което ги интересува е не-толкова данъчни облекчения и конкретен нисък размер на данък печалба, а като цяло стабилността и предвидимостта на икономическата среда, достъпността до администрацията, възможността лесно и бързо да се решават определени казуси, липсата на враждебност от страна на администрацията, наличието на добронамереност и разбиране, бързината и ефективността на съдебната система при решаване на търговски спорове, свеждането до минимум на бюрократичните и административни бариери. Става дума за неща, които не се отнасят единствено до промяна на нормативната уредба, но и до тълкуването и прилагането на съществуващата нормативна база, както и до манталитета на държавната и общинска администрация, а това не може да се промени със закон. Освен това мисля, че отношението към потенциалните инвеститори често е по-добро, отколкото към реално стъпилите на пазара в България.

 

Какво смятате за кредитирането на малкия и среден бизнес в страната?

Ако някой няма пари и се оплаква от това, вероятно има основание. Друг въпрос е, ако се счита, че банките не отпускат кредити за малкия и средния бизнес. Поне от това, което аз имам като информация, повечето банки имат програми насочени към малкия и среден бизнес, а има вече и банки които са специализирани в тази област. От гледна точка на банките проблемът, е че трудно се намират подходящи реципиенти на банково финансиране, които да съчетават в себе си добър риск и добра доходност. Това води до една доста висока цена на ползвания кредитен ресурс, което естествено не се харесва на средните и малки фирми.

 

ING създадоха тук пенсионен фонд. Предвиждате ли да стъпите и на застрахователния пазар в България?

ING Груп винаги проявява интерес към закупуването на добри и атрактивни активи. Знаете, че ING участва в много придобивания в цял свят. Това е просто един начин за развитие на бизнеса, който не е чужд на ING.

Застраховането е водеща дейност за ING Груп. И особено животозастраховането. Аз отговарям за една част от банковия бизнес на ING в страната, и ми е трудно да говоря за застрахователен бизнес, още повече че подобни решения се вземат в Амстердам. Бих казал, че ако българският пазар на животозастрахователни продукти еволюира достатъчно и има добри перспективи за развитие на този бизнес, то тогава ING би била силно заинтересована да се включи в разпределението на този пазар в България.

в-к КЕШ