Ян Вилем Оверватер е холандец, но работата го разделя с родината му за дълги години. По образование е юрист. В кариерата си досега той е работил на три континента  в шест държави – в Холандия, Сингапур, Бразилия, Индонезия. Преди да дойде в България е бил заместник регионален директор в ING Банк Чехия. Господин Оверватер е женен, с четири деца.


Г-н Оверватер, как попаднахте в банковото дело?
Имам магистърска степен по право, като в началото на обучението си възнамерявах да стана адвокат. През последната година на следването си обаче, у мен се породиха съмнения дали точно адвокатската професия е моето амплоа и започнах да се оглеждам за други алтернативи. Реших, че има две сфери, в които бих желал да се реализирам – застраховането и банковото дело. Вярвах, че познанията ми по право ще ми помагат в работата в областта на финансите. Кандидатствах за работа в три банки и една застрахователна компания. Бях нает от NMB - предшественикът на ING.


Как общувате с вашите служители?
Общувам като предимно давам пример, по-скоро с дела, не толкова  с думи, т. е. по моему по-добре е да показваш на хората какво очакваш от тях, а не просто само да им казваш. И мисля, че това е най-важното. Разговарям със служителите си без излишни формалности. С тези, които са директно подчинени  на мен, прекарвам значителна част от времето си. В банковото дело, работата с хората, личните взаимоотношения, са изключително важни, защото ние всъщност работим в сферата на услугите.


Дали служителите са доволни от вас като началник?
Попитайте тях! (засмива се). Не искам да звучи нескромно, но имам чувството, че се чувстват добре в общуването си с мен, като аз полагам усилия в тази насока.


Как се възползвате от съвременните IT-технологии в банката?
От дълго време инвестираме в IT-технологиите. През осемдесетте години почти нямаше компютри. В целия ни офис имаше само един и на него трябваше да работим 20 човека. Тогава работехме под DOS, нямаше Windows, въобще голяма част от нещата, с които разполагаме днес не съществуваха. Оттогава обаче нещата доста бързо се промених. Само за 3 години всичките ни клонове бяха компютъризирани. По това време бе внедрена и  вътрешна комуникационна система - cc-mail – която значително улесняваше комуникациите между служителите в банката. През деветдесетте години, когато Internet започна масово да навлиза и в банковата сфера, инвестициите на банките в системи за сигурност нараснаха значително. След това нещата постепенно дойдоха на мястото си и вече присъствието в глобалната мрежа е задължително. Когато дойдох в България през 2001г. клонът на ING в България вече имаше изградена  собствена Интернет страница. Развива ме и Intranet система, която се използва за обмяна на файлове и всякакъв вид информация. Ще продължим развитието си в тази насока, за да се превърнем в офис, в който работата с хартиени носители е сведена до минимум. Може би това ще стане реалност след няколко години.


Откъде се снабдявате с техниката?
Изцяло от България.


Влияе ли офис обзавеждането на работата на служителите? Прави ми впечатление, че интериорът ви е на изключително високо ниво.
Естествено, хората се влияят от средата, в която работят и колкото по добре изглежда обстановката около тях, толкова повече дават от себе си. Силно вярвам, че средата оказва влияние върху хората!


Ако работното място е мръсно и неугледно, тогава и хората се чувстват така.
А ако създадеш добра и привлекателна атмосфера, екипът се чувства по-добре и се държи по съответния начин!


Ръководите ли си от вътрешни правила?
От едно основно – честността!


Какви качества трябва да притежава един човек, за да работи с вас?
Да е честен!


Уволнявате ли?
Да. Причините за това биват различни. Обикновено уволняваш някого, ако не се справя с работата си. Понякога пък се налага да отстраниш някой, защото самата организация се променя и някои дейности биват прекратявани. Това е най-лошата част от работата ми. Тези решения се вземат трудно, но са неизбежни.


Какви са програмите ви за квалификация?
Имаме три раздела – обучение за работа с клиенти, за техническите умения, и ресор за развиване на управленските качества. В първия от тези раздели има 5-6 различни курса, във втория - около 15, а за обучение на мениджъри имаме 6 курса. В зависимост от интересите и позицията на хората, правим анализ, кой курс е най-подходящ за всеки конкретен случай. Вярвам, че служителите непрекъснато трябва да бъдат обучавани. Ден, в който не си научил нищо, е загубен.


Целият персонал ли бива обучаван?
Да. Но все пак зависи от позицията на служителя, за какво и колко да бъде обучаван. Един рецепционист например се нуждае от по-малко обучение отколкото един мениджър. Ние непрекъснато се стремим да разместваме хората, за да не правят едно и също нещо в продължение на 10 години.


А какви са социалните ви програми?
Всички служители се ползват от социалните програми, които предлагаме. Покриваме всички видове социални осигуровки, поемаме медицинското обслужване на нашите служителите, подпомагаме спортните начинания. Също така насърчаваме доброволните пенсионни вноски.


Наскоро ING финансира създаването на уебсайт и филм за древния скален град Перперикон. Какво ви накара да направите това?
Всяка година ING се стреми да подкрепя и обществото, в което работи. Подпомагаме сиропиталища, болници, културни мероприятия. През 2003г. решихме да направим нещо по-различно, което да подейства благотворно върху международния имидж на България. Защото тук има изключително красиви и ценни места. Много хора по света дори не знаят къде се намира вашата страна. Именно заради това насочихме вниманието си към  Перперикон - този изключителен археологически обект. Решихме, че Интернет е най-ефективният начин, по който бихме могли да го популяризираме. Сега дори хората в Китай могат да разгледат този древен град и да се докоснат до страната ви. Надяваме се, че по този начин ще ентусиазираме хората от другите страни да посетят България. Това беше основната ни идея. Този проект продължава. Миналата година стартирахме сайта – www.perperikon.bg, тази година предстои изграждането и на интерактивна флаш версия.


Вие какво знаехте за страната ни, преди да дойдете тук?
През 1978 година бях на почивка на „Слънчев бряг”.Така че познавах Черноморието и знаех, че София е столицата ви. Но повечето неща научих, след като дойдох да работя тук.


Докъде стигнахте с българския език?
Разбирам малко (казва това на български).


Колко още искате да останете тук?
Ако зависеше от мен, бих искал да си удължа договора. Със сигурност ще остана още една година. Надявам се обаче, пак да идвам от време на време.


Какво правите, когато не работите?
Обичам да карам ски, да яздя, да чета. Освен това тичам, но не защото ми харесва, а защото е здравословно.


Искате ли нещо повече от живота?
Не ми остава време да мечтая. По-скоро бих казал, че имам надежди, очаквания. И те са насочени към това децата ни да растат в атмосфера  на сигурност, да има повече хора, готови да обичат другите. Искам хората да бъдат по-щастливи.