Традиционният отговор е, че съществуват характерни различия между хората - някои от нас са пестеливи, а други не са. Що се отнася до отделните държави, те се различават по демографски фактори, достъпа до кредити, очакванията за определен доход или несигурност. Всичко това е вярно, но това може да не е цялата истина. Възможно е също така нашето отношение към  спестовността да е формирано на базата на културни фактори, за които ние може дори да не подозираме. Два факта подсказват за това.

Силата на ценностите

Примери за държави с традиция в спестяването са Южна Корея, Китай и Сингапур. Хенг-Фу Зоу от Китайската академия по икономика и мениджмънт в Пекин твърди, че това може да се дължи на културата: всички тези страни са повлияни от конфуцианството и даоизма, които проповядват добродетелта „пестеливост“. Мрачен пример е описан от Уили Белтън и Рут Юейфо Ойелора от Грузинския институт по технологии. Те посочват, че американците, които са били роби, спестяват значително по-малко в сравнение с другите американци, дори ако имат еднакви доходи. Това според тях показва, че „наследството“ от робството може да е все още с нас. Робите не са можели да притежават собственост и така и не са изградили спестовна култура. Според авторите тази липса на спестовност е била предадена от поколение на поколение.

Миналото се обажда…

Голям  брой изследвания подкрепят факта, че днешните ни нагласи са формирани на базата на далечното минало. Ето някои примери. Алберто Алезина и колегите му от Харвардския университет, твърдят че обществата, които преди векове са използвали селскостопански методи, базирани на работа с плуг, поддържат в по-голяма степен полово неравенство днес, отколкото други общества. Дейвид Фийлдинг от Новозеландския университет в Отаго има предположения, че части от Англия с големи еврейски общности в Средновековието, са по-толерантни към имигрантите днес. Културата има значение и се формира чрез историята. Ние можем да добавим и езика като важен фактор. Ние говорим за бъдещето като за нещо пред нас: очакваме го с нетърпение.

Завръщане в бъдещето

Ако нещо е пред нас, ние можем да го визуализираме. По този начин нашият език може да предположи, че бъдещето е предвидимо, като в някои отношения не е точно така. Ние не всеки път например можем да предвидим рецесии. Това може да ни струва скъпо, тъй като може да доведе до подценяване на ситуацията. Не всеки обаче е склонен към тази грешка. Съобщава се, че племето аймара в Андите говори за миналото сякаш то е пред тях, а за бъдещето сякаш е зад тях. Не само историята на нашето общество влияе върху вземането на решения. По този начин се формира и нашата лична история. Икономистите Стефан Нагел и Улрайк Малмендие, които живеят в Калифорния твърдят, че тези хора, които са страдали от рецесии в техните формиращи години са по-чувствителни към риска дори десетилетия по-късно.

Свободен избор?

Въпросът тук е прост. Това, което ние определяме като съзнателен, свободен избор за това колко да спестим или в какво да инвестираме, може да бъде формирано от нашата лична история, език и култура.
Това не означава, че тези избори са ирационални или грешни - възможно е да се спести прекалено много, както и твърде малко, но трябва да сме наясно, че нашите решения са зависими от повече фактори, отколкото си мислим.