В обстановка на извънредно положение, обявено заради COVID–19, основно притеснение на много хора е потенциалната вероятност да се издържат с намалени доходи за неопределен период от време. Фирми в различни сектори на икономиката временно затварят, което ще доведе до несигурни доходи за голям брой хора, а много професии не могат да се практикуват от вкъщи. По данни на Организацията на обединените нации (ООН) около 25 милиона души ще останат без работа заради COVID-19.
 
Ако все пак има нещо позитивно в тази трудна за всички обстановка, то това е, че финансовите ни затруднения могат да бъдат компенсирани заради други обстоятелства, пред които ни изправя коронавирусът. Стоенето вкъщи може да ни спести средства. В този момент разходите за социални дейности намаляват, храненето навън вече не е възможност и харченето за активности през уикендите, като спортни събития или почивки, спада рязко. Всичко това ограничава разходите ни.

Голяма част от тези разходи правим, когато сме в компанията на други хора. Влиянието от страна на нашите приятели и страхът да не пропуснем безценни моменти с тях, често ни карат импулсивно да харчим повече от необходимото. Следователно да планираме разходите си, докато сме си вкъщи и подложени на по-малко външно влияние, може да помогне. 

Работата от вкъщи ще намали и някои от редовните ни харчове, като придвижване от и до работното място, купуване на обяд близо до офиса и допълнителни излизания с колегите. Тези суми може да ни изглеждат малки на фона на всички останали в ежедневието ни, но се натрупват с времето. Може да спестим повече, отколкото очакваме.

Този тип спестявания обаче биха се отразили на бюджета ни само ако средствата, които иначе бихме изразходили извън дома си, не се пренасочват за покриване на други наши разходи. Не звучи сложно, но ако имаме малко свободно време, би било полезно да пресметнем редовните си разходи и да видим каква част от тях спестяваме, заради сегашните промени в ежедневието ни. Когато знаем каква е тази сума, може би ще е по-лесно да се въздържаме от ненужно свръххарчене, отразяващо промените в ежедневието ни.

Добро решение би било сумата, спестена от стоенето вкъщи, да прехвърлим към аварийния си фонд, да я заделим в пенсионен фонд или да я вложим в застраховка „Живот”. Отделянето на тези пари означава, че е по-малко вероятно те да бъдат изхарчени за нещо друго и когато ежедневието ни се върне към нормалната си рутина, ще имаме повече спестени пари за покриването на различни бъдещи нужди (пенсия или покриване на различни рискове, свързани с живота и здравето ни).

Настоящата ситуация променя естеството на разходите ни и начина, по който потребяваме. Факт е, че много хора се презапасяват с храни и лекарства през последните седмици, като оставят значителна част от средствата си в магазина или в аптеката. Ограничението да излизаме навън е и повод да прекарваме повече време в Интернет, разглеждайки и пазарувайки различни онлайн стоки и услуги. Наред с тези разходи има увеличено потребление на комунални услуги, което ще се отрази на месечните сметки.

Въпреки че е лесно да пренасочим парите, спестени от стоенето ни вкъщи, към допълнителни разходи, много е важно това харчене да бъде разумно. Поради влиянието, което COVID–19 оказва върху ежедневието ни, и несигурните прогнози за това колко дълго ще трае пандемията, основен приоритет ще е да осигурим балансиран бюджет на домакинствата си.
 
Благосъстоянито ни ще е силно повлияно от финансовите ни решения. Тези решения ще се окажат ключови за успешното справяне със социалните и икономически последствия от настоящата криза, както и за запазване на нашето финансово богатство. Една добра възможност е да оптимизираме финансовия си план с помощ на финансов консултант.

Несигурността, пораждана от COVID–19, ни изправя пред нови предизвикателства. И докато временно се налага да се приспособим към случващото се, то също толкова важно е да адаптираме и управлението на финансите си към сегашните обстоятелства.