След близо седем години престой Ролс се разделя с България. Но житейският му път е доста необикновен. Англичанин по произход, банкерът всъщност е роден във френския град Фонтенбло през 1953 година. По това време баща му бил военен и пътувал много. Семейството на младия Питър живее няколко години в Сингапур, след това в Кения, за да се установи най-накрая във Великобритания.

Кариерата си на банкер Питър Ролс започва в една от най-големите кредитни институции на острова "Барклейз банк", където работи повече от година. След това се премества в "Австралийска и новозеландска банка". На 27 години той постъпва в холандската "ING Банк", след като вече е бил служител на "Мърчант банк" и "Американ Експрес".
"В "Американ Експрес" бях в група за кредитен анализ - припомня си Ролс. - В тези дни банките бяха щури по съкращаване на разходите. Затова едно от решенията, които взеха, беше да преместят отдела, в който работех, в град Пул - област Дорсет (в най-южната част на Англия). Пул е много красив, но повечето му жители са над 60 години, защото се заселват там след пенсионирането си. А аз все още не желаех да живея на това място, пък и смятах, че решението за преместването на отдела в Пул е погрешно. Така че напуснах. Бях решил, че не искам да работя за американска банка. Определено отхвърлях и идеята да работя за японска банка, защото през онези дни в Лондон не беше лесно да се работи с тях. Така се присъединих към "ING Банк" - разбира се, тогава тя се наричаше "Ен Ем Би", а аз бях 22-рият служител в лондонския й клон."
В него Ролс остава повече от десет години, след което е преместен в централата в Амстердам, където през последните две години и половина преди да пристигне у нас работи като старши консултант по проекти за Азербайджан, Узбекистан и други такива страни. Работата си с тези държави Ролс определя като интересна, но от гледна точка на резултатите - като пълна загуба на време. "Случваше да довършвам в 2 часа след полунощ моя отчет от 200 страници - признава той. - През целия процес на подготовката му съм обсъждал всяка от предните 199 страници с представителите на съответната държава, а накрая - на последната страница, те ми казват: Не се нуждаем от този материал. След това осъзнах, че в това нямаше нищо лично. В Азербайджан например хората нямаха абсолютно никакъв интерес дори да влязат в банка - разказва Ролс. - Всичко, което искаха да правят, е да ни водят на десетчасови обеди, така че да избегнат ходенето до банката."

През 1994 г. разбира, че има свободно място в новата структура на банката в България - за началник на "Корпоративно банкиране", и веднага се кандидатира. Оказва се, че е единственият желаещ за тази длъжност, и я получава без много уговорки. Така започва работата си в клона на "ING Банк" в София.
По-късно се оженва за приятелката си Ширийн - иранка по произход, която живее в Холандия. През март 1997 г. се ражда синът им Себастиян.

От началото на 1999 г. той е регионален директор на клона, след като поема поста от аржентинеца Томас Муньос.
Питър Ролс твърди, че семейството му винаги го е подкрепяло в професионалната му кариера. Родителите му били щастливи, че не е пратен някъде по-далеч - например в Япония.


Г-н Ролс, след шест години и половина работа в България напускате страната. Къде ще продължите кариерата си?

Отивам в Ирландия, където слънцето не грее и много вали. Ще бъда управител на клона на "ING Банк" в Дъблин. Но работата ми там ще е много по-различна от досегашната ми в България. В Ирландия банката има три отделни структури. Едната (asset based finance) се занимава с финансово обслужване на авиационния бизнес. Втората е клонът на белгийската "Банк Бръсел Ламбер", която е собственост на "ING Груп".И третата е клонът на "ING Беърингс". И трите структури обаче трябва да бъдат слети в една.


Що за човек е наследникът ви в българския клон на "ING Банк"?

Моето място ще заеме Ян Уилъм Овъруотър. Той идва от Прага, където е бил заместник-директор на местния клон на "ING Банк". Преди това е работил в Индонезия и Бразилия и, разбира се, в централата на банката в Амстердам.
Овъруотър е холандец и има четири деца. Той е сънародник на Корнелис де Йонг - изпълнителен директор на клона в София, който пък има три деца.


Кой е най-големият ви успех по време на работата ви в България?

Аз лично съм удовлетворен от няколко неща. Доволен съм от професионалното израстване на някои от служителите ни. Мисля, че имаме много силен екип от старши специалисти. Управленският екип също е много добър и хората допринасят за активното водене на диалог в банката. Имал съм случаи, когато мнението ми не се споделя от моите колеги и никога не съм се опитвал да се налагам. Много е важно хората да правят това, което им носи удоволствие. От значение е задачата, която изпълняват, да се определя от тях самите, а поставените цели да са общи.
Доволен съм и от начина, по който моите колеги в банката се отнасят към България. На конференции и на обществени събития никога не пропускам да привлека вниманието на присъстващите към клона на "ING Банк" в София. Развявах българското знаме навсякъде, където съм бил, и мисля, че постигнах успех.


Имали ли сте особено тежки моменти през тези шест години и половина работа в България?

Първите две години и половина бяха мъчителни, но така бе за всички в България. Всъщност най-ужасна бе първата година от моето идване. Когато дойдох през ноември 1994 г., имаше режим на електричеството и водата, а навън бе минус 10 градуса. Това не ме правеше много щастлив. Отгоре на всичко по онова време нито един потенциален клиент не искаше да дойде при нас в "ING Банк", а ние бяхме първата голяма чуждестранна банка в България. Кошмарното бе, че дори чуждестранните фирми не бяха заинтересовани от клона ни, защото предпочитаха да държат парите си на депозит в българските банки. По онова време ние им предлагахме 5-6% годишна лихва по доларовите сметки, докато другите банки им даваха 8 процента. За нас бе ясно, че тези 8% годишно са нереалистично висока лихва и съзнавахме, че банките, които я плащат, рано или късно ще изгърмят. Така и стана. Едва тогава започнахме да осъществяваме някаква дейност, тъй като всички клиенти на българските банки се обърнаха към нас и към останалите чуждестранни институции в България.
След това стана доста интересно, защото успяхме да спечелим доверието на редица фирми. Дори се опитвахме да помогнем на компаниите, като ги предупреждавахме да внимават за парите си. Един клиент, преди да дойде при нас, имаше 2 млн. щ. долара в българска банка. Впоследствие тя фалира. Но всеки път преди това да се случи, когато по наш съвет клиентът отиваше да изтегли парите си, му предлагаха по-висока лихва и той ги оставяше в тази банка, като не си даваше сметка за опасността, на която излага средствата си. След като въпросната банка фалира, на него му трябваха две години, за да си върне парите.


Каква политика ще трябва да следва вашият наследник?

Мисля, че "ING Банк" - София, се превърна в една уважавана банка, която има високи стандарти на обслужване. В някои области като банкирането на дребно искаме да се развиваме по-бързо. Но ако форсираме нещата, неизбежно ще бъдем наказани. Това е все едно да се опитваш да тичаш, преди да си се научил да ходиш. Тогава обикновено се препъваш. Затова ние държим да се развиваме постепенно. Ако това основно правило не бъде спазвано, можем да отблъснем клиентите, вместо да ги привлечем.


Кои услуги клонът на "ING Банк" в София трябва да развива приоритетно?

Банкирането на дребно. Обемите на тази дейност трябва да се удвоят. Освен това е необходимо да се развива и пенсионноосигурителният бизнес. Преди два месеца ние придобихме пенсионен фонд "Солидарност" и затова от жизненоважно значение е да стимулираме разширяването на неговите операции. Клонът на банката съвместно с пенсионноосигурителната компания ще разнообразят услугите, които предлагаме на гражданите. Разчитаме много на т.нар. персонален пакет услуги. Опитваме се да привлечем вниманието на всеки работодател, който има бизнес с "ING Банк", така че освен финансово обслужване на фирмата да му предоставим услуги и за нейния персонал - изплащане на заплатите, дебитни карти, потребителски заеми и пенсионноосигурителни продукти. След време ще предложим и ипотекарни кредити. Целта е в рамките на две-три години клонът на "ING Банк" в София да се превърне в своеобразен финансов супермаркет.


Какви са очакванията ви за бъдещето на българската икономика?
Оптимист съм за българската икономика. Тя е една от най-силните в региона. На Балканския полуостров хърватската и българската икономика са най-силните.
Страната ви е поела един много стабилен ангажимент за провеждане на реформи, които да й позволят да влезе в ЕС. Според мен е малко вероятно той да бъде променен от новото правителство. Но най-важното е този ангажимент да продължи да се изпълнява. Защото обещания лесно се дават, но е много по-трудно да се спазят. Правителството на Иван Костов например бе поело ангажимент да приватизира БТК, но това така и не стана. Обзалагам се, че кабинетът "Костов" би искал вече да е приключил с продажбата на телекомуникационната компания, като се има предвид за каква сума може да бъде продадена днес. Но както и да е - всеки може да се прави на Айнщайн, след като познава неговите открития.


Мислите ли, че сега на дневен ред отново е въпросът за бързата приватизация на БТК?

Честно казано, не е моя работа да правя коментар по този въпрос. Новото правителство ще има своите идеи, своя стратегия за това, което иска да направи. Но моето лично мнение е, че БТК може би ще трябва бързо да се приватизира. Както и да постъпи правителството в този конкретен случай, сигурен съм, че ще направи това по причини, които смята за основателни.


Мислите ли, че всички обещания в икономическата програма на "Национално движение Симеон Втори", което спечели изборите, са изпълними?

Не съм достатъчно в течение на обещанията им и това, което правят или искат да направят, за да коментирам. Ако аз бях българин, много повече щях да се интересувам от това, което правителството върши на практика, отколкото от мнението по този въпрос на някой от "ING Банк". Важното за нас като банка е, че искаме да продължим дейността си тук - каквото и да е правителството, и ние ще се опитваме да развиваме дейността си.


С какви чувства напускате България?
Ако останете в една страна шест и половина години, за това може да има две причини - или защото не можете да се измъкнете, или защото това, което правите, ви е приятно. В моя случай, като изключим първата година и половина, аз съм много доволен от това, което направих, и от престоя си тук. Трудно ми е да си замина. Все пак аз съм в България почти от самото създаване на клона на "ING Банк" - през октомври 1994 година. За мен той е като дете, което е по-голямо от моя син Себастиян.
В същото време аз имам нужда от нови предизвикателства и искам тази промяна. Мисля, че клонът в София също ще има полза от нов човек, с нови идеи, с нови подходи и с ново мислене.
Интересното е, че в Дъблин ще поема клона от моя предшественик, който също дълго време е работил там. За този клон вероятно ще е добре да бъде ръководен от нов човек. Единственият проблем за ирландците е, че последният директор на клона в Дъблин е англичанин и се казва Питър, а сега на негово място идвам аз - пак англичанин и пак Питър. Твърди се, че ирландците били големи късметлии, но предполагам, че в този случай, да имаш един след друг двама англичани за началници, не е много голям късмет.

Разговора води Мария Чанкова

БАНКЕРЪ

Питър Ролс, Pегионален директор на "ING" -  България