Обявените от двете водещи политически сили в предстоящите избори икономически програми, включват като свой ключов елемент преструктурирането на българския Брейди дълг и замяната му с еврооблигации. Като водеща международна банка, активно търгуваща както български Брейди облигации, така и облигации по вътрешния дълг на България, ING напълно подкрепя намеренията още в началото на мандата на следващото правителство да бъде осъществена замяна на Брейди дълг като същевременно подчертава необходимостта процесът на преструктуриране на дълга да включва мерки, насочени към развитие на вътрешния пазар на деноминирани в лева ценни книжа и облигации.

По наши изчисления замяната на Брейди облигации с нови еврооблигации би допринесло за постигането на следните благоприятни икономически резултати:

•     Намаляване с до 10% на брутния държавен дълг
•     Намаляване на разходите за обслужване на дълга с около 250 млн. щ. дол. за периода 2002-2012 г.
•     Промяна на валутната структура на дълга с оглед намаляване на валутния риск
•     Формиране на облигация еталон за облекчаване на достъпа на българските кредитополучатели - правителството и другите местни институции до международните капиталови пазари.

В допълнение, ING вярва, че един такъв суап ще осигури възможност за по-нататъшно подобрение на външния кредитен рейтинг на България и ще се отрази благоприятно на нагласата на чуждестранните инвеститори по отношение на страновия риск, като и да доведе до намаляване на съотношенията дълг към брутен вътрешен продукт и дълг към износ. По настоящем чуждестранните инвеститори гледат на България по-скоро като на нововъзникващ пазар с кредитен рейтинг, присъщ за страните емитирали облигации по схемата Брейди, отколкото като на страна насочена към членство в ЕС с “конвергиращ” кредитен рейтинг. Нещо повече, инвестициите в български активи понастоящем са ограничени до инвеститори, които могат да купуват преструктуриран дълг по схемата Брейди. Замяната на съществуващия Брейди дълг в чист еврооблигационен дълг, част от който би могъл да бъде деноминиран в евро, ще разшири потенциалния кръг от инвеститори. Към него вече биха се включили инвеститори на дребно, а също така и други институционални инвеститори от Европа и Америка, които сега изграждат своята експозиция , включваща дългови инструменти на страни в процес на присъединяване към Европа.

В крайна сметка това би довело до създаване на необходимите предпоставки България да емитира нови Еврооблигации, деноминирани в евро, като това ще допринесе за по-нататъшно сближаване на валутната структура на дълговите инструменти със валутната структурата на външнотърговския стокообмен. ING счита, че най-рационално би било замяната на съществуващия дълг да предшества емитирането на нов дълг. Една такава последователност би позволила на България да се възползва от икономическите преимущества, изброени по-горе и след това емитира последващи дългови облигации, чиято цена ще се определя на базата на по стеснена крива на доходност доколкото новият кръг от инвеститори ще създаде и ново търсене на български дълг.

Съвсем различна, но все пак свързана с горната тема, е фактът че по настоящем България не използва целия потенциал на местния си капиталов пазар. Липсата на развита крива на доходност вероятно ще ограничи преструктурирането на пенсионната система и развитието на застрахователния пазар и на взаимните фондове. Нарушения баланс между вътрешен и външен дълг би могло да се отрази неблагоприятно върху ефективното рециклиране на спестяванията в местна валута, така необходими за постигането на висок ръст на инвестициите, който да предизвика дългосрочен икономически растеж. Развитието на международни и местни криви на доходност, които биха били естествено следствие от комбинацията на суап на Брейди дълга и пре-структурирането на вътрешния дълг ще създаде както външни, така и вътрешни еталони за доходност , които да улеснят бъдещите държавни и корпоративни заеми, и набирането на капитали за подкрепа на инвестициите в икономиката.

Филип Пул
ING Barings Лондон