Господин Оверватер, ING Bank е на българския пазар вече 10 години. Каква е Вашата равносметка?


Несъмнено това са 10 много успешни години, всяка от които е по-успешна от предходната. Ще започна от самото начало през 1994 г. ING Bank бe сред първите чуждестранни банки, които навлязоха  на българския пазар. Решихме се на тази стъпка, защото тогава следвахме стратегия на агресивно инвестиране в Централна и Източна Европа, а също така бяхме силно уверени в успеха на промените, които протичаха в страната. За България беше много важно да привлече чуждестранни банки и да им покаже, че могат да се чувстват удобно и сигурно в страната. Още когато започнахме, беше очевидно, че има доста компании - както чуждестранни така и местни, които искат да работят с ING Bank. През първата година от дейността ни бяха осъществени около 100 корпоративни инвестиции от страна на чуждестранни фирми. ING Bank помогна на много от тези компании да установят дейността си тук и да инвестират в местни активи чрез използването на предоставяните им от нас услуги. Голяма част от тези корпорации са наши клиенти и днес.


През изминалите 10 години станахме свидетели на развитието на българския пазар и дейността ни тук се разрасна. Започнахме като корпоративна банка и 10 години по-късно все още сме такава. Обслужваме ограничен брой клиенти и внимателно наблюдаваме сегмента, с който работим.


Когато погледна назад, 1996 г. и 1997г. бяха трудни години, но тогава решихме, че ще продължим дейността си в България и в резултат извлякохме доста ползи и развихме добър бизнес тук.



Смятате ли, че развитието на целия банков сектор през този период също може да се определи като успешно?


Да, определено. Най-важната стъпка при развитието на банковия сектор на икономиките в преход е той да премине от държавни в частни ръце, защото пазарната икономика трябва да се развива съобразно собствената си динамика, без намесата на правителството. В България този процес реално започна след затварянето на част от българските банки през 1996 г. и може би една от причините за кризата беше именно това, че не бяха осъществени никакви сделки, свързани с банковата приватизация, а банковите активи бяха с високо ниво на риск. Когато дойдох  в страната през 2001 г., все още много малко на брой банки осъществяваха активна кредитна дейност. Разбира се, все още има нужда от някои подобрения, но като цяло това показва, че банковата приватизация в действителност дава резултат.


Мисля, че в бъдеще банковата индустрия в България ще се консолидира. Трудно е да си представим, че след 10 години на пазара ще съществуват толкова банки колкото днес. Много от тях ще предпочетат да се обединят, а това ще спомогне за увеличаване на ефективността на пазара и ще доведе до намаляване на цените на услугите, което ще е добре за цялата система.



Каква ще бъде стратегията на ING Bank оттук нататък?


За тези 10 години, през които сме на българския пазар, стратегията ни не се е изменила много. Както вече казах, ние работим предимно с пазарния сегмент на големите  корпоративните клиенти, защото именно тук можем да предложим експертните си умения. Да вземем например наскоро осъществената сделка с Mобилтел. На България тепърва й предстоят сделки от подобен мащаб. И в момента ING Bank работи по подобни сделки, които се надяваме да се осъществят до 3 - 6 месеца. Това са трудни и мащабни сделки, различни от отпускането на инвестиционен заем, базиран на баланса или отчета за паричните потоци на компанията. Ще продължим да концентрираме дейността си там, където можем да предложим нововъведения и да използваме експертните си умения, като по този начин носим изгоди не само на клиентите и на себе си, но и на пазара като цяло.


Преди 3 години ING инвестира в пенсионен бизнес, който се развива много добре. Ще продължаваме дейността си и в тази насока, разбира се с намерението да увеличаваме пазарния си дял.



Как ще реагира ING на постоянно увеличаващата се конкуренция в банковия сектор?


Нашата дейност се развива  в условията на открита икономика и постоянно взаимодействаме с конкуренцията. Нека вземем един пример - ако печалбата по заемите пада, могат да се предприемат 2 стратегии – да се увеличат активите, за да може приходите да се задържат на текущото си равнище или да се повишат, или на пазара и на клиентите да се предложат продукти с добавена стойност, за които печалбата ще е различна. ING Bank прави и двете неща едновременно. Банките обикновено разширяват дейността си и постепенно започват да поемат по-високи рискове. Целта на ING Bank е кредитният ни риск да остане в същия диапазон, но да увеличим предлагането на продукти с по-висока добавена стойност, както и общият размер на продажбите и активите.



Какви са финансовите резултати на ING за първото полугодие?


За първото полугодие нетната печалба на групата ING  се е увеличила с 35.2%, а печалбата на банката бележи ръст от 65.3%.



Какво е качеството на кредитния Ви портфейл?


Стабилно предвид клиентите, с които работим.



ING Bank е мениджър и поемател на няколко облигационни емисии. Какво е бъдещето на този сектор според Вас?


Този пазар ще се развива постепенно. За момента има голяма ликвидност в банковия сектор и повечето корпорации не обмислят други варианти за финансиране, различни от обикновено използваните в такива случаи банкови кредити. Предлагаме различни възможностите на клиентите си за диверсифициране базата им за финансиране, както направихме за Петрол. В момента банковият сектор емитира по-голямата част от облигациите с фиксиран доход. Смятам, че корпоративният сектор ще го последва, но това ще е по-бавен процес.



Какво ще е присъствието на ING на този пазар?


ING ще има активна роля за развитието на този сектор, като предоставя експертните си умения, както в страната, така и на международните пазари.