"Визитна картичка":

Николай Стойков е главен изпълнителен директор на “ING Пенсионноосигурително дружество” от 2001г.  Роден е на 26 юли 1970г. в София. Завършил е “Международни икономически отношения” в Университета за национално и световно стопанство - София. Започва кариерата си в ING през 1994г. като отговаря за отдел “Финансови пазари” в ING Bank София. Преди това е работил в Министерството на финансите, Булбанк и Хиосбанк.

Има ли нещо, което Ви смущава в нормативната уредба за пенсионноосигурителните дружества (ПОД), срещате ли затруднения по привеждане на дейността си в съответствие с изискванията на Кодекса за социално осигуряване?

“Смущава” е може би не точната дума, но на всички дружества ни предстои голяма по обем правно-техническа работа по привеждане на дейността ни в съответствие с промените в Кодекса, както и с наредбите, приети след измененията в Кодекса – за прехвърляне от един фонд в друг, за оценка на активите, за минималната доходност и резервите свързани с тях, за банките депозитари, и др.

Реалният живот е по-богат от предвиденото в нормативните актове, и това в допълнение към интензивното приемане на нови нормативни актове допълва предизвикателствата към пенсионните дружества. Добрата новина е, че повечето от работата по привеждане на дейността ни в съответствие с Кодекса и подзаконовите нормативни актове ще приключи до месец май, когато е крайният срок.


Започна процесът на прехвърлянето от фонд във фонд. Колко души се прехвърлиха при вас през месец януари и колко ви напуснаха?

Прехвърлянето от един фонд в друг ще бъде един постоянен и нормален процес. Опитът в други страни показва, че през първата година когато такова прехвърляне е възможно, процентът на осигурените лица, които решават да се прехвърлят в друг фонд е сравнително по-висок – до около 4% за страните с подобна уредба на процедурите по прехвърляне. В следващите години той пада до нива по-ниски от 1.5%-2% годишно. От тази гледна точка не би могло да се говори за съществена промяна  или сътресения на пазара.

На въпроса ви относно прехвърлените лица през месец януари към фондове на "ING” и от тях, искам да уточня, че окончателни данни, т.е. потвърдени заявления за прехвърляне има само за осигурените лица в доброволните фондове, за които заявленията се обработват и прехвърлят между дружествата месечно, за разлика от задължителните фондове, за които това става на тримесечна база. Заявленията на осигурени лица, желаещи да се прехвърлят от доброволни пенсионни фондове, управлявани от други дружества към доброволния фонд, управляван от “ING” за месец януари бяха 300, от които потвърдени – 251. В същото време получихме 3 заявления за прехвърляне на осигурени от управлявания от нашето дружество доброволен фонд към други доброволни фондове. Що се отнася до общия брой на лицата, които към момента са подали заявления да се прехвърлят от други фондове към “ING”, те са 2,200.


"ING Пенсионноосигурително дружество” е дъщерна компания на холандската ING Group, която има структури по света и е на нашия осигурителен пазар от 2001 г. Какви резултати отчита дружеството за 2003 г. - какъв е доходът реализиран от инвестициите по трите фонда и колко са осигурените при вас?

През 2003г. "ING Пенсионноосигурително дружество” значително разшири своето присъствие на пазара. Дружеството има вече клонове в повечето от големите градове в страната, както и работни места, в някои от големите ни корпоративни клиенти. Нарастването на активите на фондовете на ING в България през 2003г. беше 71%, а ръстът на броя на осигурените лица е 32%. В края на годината фондовете на ING в България предоставят услуги на близо 190,000 лица. Дружеството запази лидерските си позиции по отношение на резултатите от управление на активите в пенсионните фондове, като реализираният доход за 2003г. в трите фонда вече трета поредна година е над 11%.

Това, което планираме през тази година, са значителни, допълнителни инвестиции в информационни технологии, допълнително развитие на клоновата мрежа, разбира се и развитие на персонала и качеството на обслужване на клиентите при администрирането на вноските и плащанията. В тази връзка ние планираме да покриваме загуби на дружеството до 2007г., когато очакваме то да излезе на печалба.


Какво очаквате да се случи след 1 юли, когато ще се промени формата на водене на индивидуалните сметки на осигурените освен в лева и в дялове?

Въвеждането на тази система е решение, което до голяма степен доближава уредбата на пенсионните фондове (ПФ) и техните продукти към  някои от международните практики. Като пример мога да дам полските пенсионни фондове,  които в началото при въвеждането на счетоводните дялове са ползвали практики от уредбата за инвестиционните фондове и дружества в Англия. Основната роля на счетоводните дялове е чисто информационна. Когато един човек получи извлечение от ПФ той вижда размера на направените вноски, удържаните такси, разпределения доход, но те са деноминирани в левове и затрудняват ориентирането на осигуреното лице в резултатите от управлението на неговите средства. При отчитането на средствата по партидите и в счетоводни дялове, нарастването на стойността на един дял е ясна и директна оценка за резултатите от управлението на тези средства и доходът, реализиран за съответното лице. Така човек може добре да прецени как дружеството  се грижи за средствата му, както и да сравнява резултатите с тези на другите ПОД. За всички фондове стойността на един дял на 1 юли т.г. ще бъде 1 лев.


Как бихте определили стартът на пенсионната реформа?

Считам, че стартът на пенсионната реформа, който беше преди няколко години беше изключително успешен и всъщност пенсионната система е вече във фазата на развитие и усъвършенстване. Цялостната среда и уредбата на пенсионното осигуряване в България в момента е една от най-добрите в региона. В България на практика функционира съвременен тристълбов модел, който много от страните в Европейския съюз тепърва развиват. Единствено Англия и Холандия прилагат в подобен и относително по-пълен вид подобни модели. Доста от страните в нашия регион, в които предстои въвеждане на реформи в тази област проучват нашия модел като модерен пример. В числото на тези страни бих споменал Македония и Румъния, за които повечето от стъпките от реформата, вече проведена в България, предстоят.

Недостатък, който бих споменал е основно ниският размер на вноските в универсалните фондове. В Полша и в Унгария средният размер на тази вноска е около 7% от брутния доход на лицата. При нас в продължение на две години размерът на вноската беше 2%, а от началото на тази година - 3%, което определя по-ниския темп на акумулиране на средствата в допълнителните фондове. Това е комбинирано с относително по-неблагоприятно съотношение на броя на пенсионерите към броя на осигуряващите се лица в сравнение с останалите страни в Европа, което определя възможностите на първия стълб. Така или иначе, убеден съм, че 2004г. ще е по-добра в това отношение от 2003, както се надявам да бъде и следващата, в сравнение с тази.


Разговора води Илеана Стоянова

 в-к Банкер