Как ще коментирате схемата за минимално-гарантираната доходност за осигурените лица, в зависимост от средната доходност на дружествата, т.е. заделянето на специален резерв. Как  виждате уреждането на този проблем?

Само в законодателството на няколко страни в света съществува изискване за гарантиране на минимална доходност за осигурените лица при пенсионни схеми с дефинирани вноски. С предлаганите промени в проекта за КЗОО този вид практика се въвежда почти изцяло и в нашето законодателство. Предложените корекции бяха свързани с удължаване на срока за изчисляване на средната минимално-гарантирана доходност от 12 месеца на 24 месеца, по аналогия на практиката в Полша и Чили, където този срок е съответно 24 и 36 месеца. Успоредно с това дискутирахме създаването на втори източник, освен собствените средства на дружеството, за формиране на резерв, който да гарантира минималната доходност за осигурените лица, а именно в случай, че дружествата реализират доходност при управление на фондовете по-висока от 140% от средната за съответните фондове, те могат да заделят в този резерв реализирания доход над 140%. Аз считам, че с удължаването на срока за изчисление на 24 месеца и въвеждането на този втори източник, уредбата за минимална доходност става едно балансирано решение за гарантиране интересите на осигурените лица и доброто управление на активите на фондовете. Това, което в допълнение може да се направи след приемането на Кодекса, във връзка с прилагането на механизми за минимално гарантираната доходност, е ДАОН да публикува по-изчерпателна информация относно средното разпределение на отделните активи в портфейлите на пенсионните фондове, а информацията за реализираната доходност на по-кратки периоди. Тази информация ще служи за ориентир на самите пенсионноосигурителни дружества при управлението на средствата.

 

Какво ще предприемете, ако се запази изискването за минимален брой осигурени лица в професионалните фондове, макар и с удължаването на гратисния период?

Кампанията за избор на професионален пенсионен фонд приключи януари 2001г. преди ING да стъпи на пенсионноосигурителния пазар в България. Убеден съм, че много от осигурените в професионалните фондове лица биха избрали нашия професионален фонд ако имаха възможност да направят това. Очаквам, че с регламентирането на процеса на прехвърляне от един пенсионен фонд в друг това ще се случи. Независимо от това считам, че минималните прагове трябва да отпаднат, тъй като конкуренцията е тази, която гарантира интересите на осигурените лица.

 

Смятатe ли, че е редно да се въведат ограничения при инвестирането в недвижими имоти, които в последствие да се използват от самото дружество?

Подкрепям запазването на възможността за инвестиране в недвижими имоти в рамките на 5 % от размера на активите. Бих искал да ви дам пример и с нашата практика в другите страни – част от ING, която се занимава с управление на активи на пенсионни фондове и живото-застрахователни компании има специално поделение ING Real Estate, което инвестира част от тези средства изключително в недвижимо имущество. При това техният дял не е малък. Те управляват около 30 млрд. Евро от общата сума на управляваните активи от 513 млрд. Евро. Аз винаги съм подкрепял пазарните механизми при регулиране на инвестициите и считам, че ако дружеството ползва имоти, собственост на пенсионните фондове, които управлява, и наемните договори между дружеството и фондовете са сключени при пазарни условия, то това не би породило проблем за регулатора. Предполагам, че предложената забрана за ползване на такива инвестиционни имоти от дружеството е свързана с невъзможността за ефективен контрол върху прилагането на такива пазарни условия при договарянето.

 

Ще насочите ли по-големи инвестиции към родния капиталов пазар, особено след като пуснат на борсата пакетите от структуроопределящи дружества от пула “мечта” – БТК, Булгартабак, ДЗИ, БМФ, Нефт и газ?

Листването на дружества от пула “мечта”, както казвате, ще има определено положителен резултат върху развитието на капиталовия ни пазар, но има две условия, които след пускането на акциите им за търговия ще определят колко положителен ще е този ефект. Ако БТК, Булгартабак, ДЗИ, БМФ, Нефт и газ станат публични компании, техните акции се търгуват на борсата, но самите те не се държат като публични компании, както и ако пускането на тези акции, което ще доведе до значително увеличаване на пазарната капитализация на нашия капиталов пазар, не привлече и други частни емитенти, потенциалът за едно по-сериозно развитие ще е ограничен. Да се върнем към вашия въпрос. Ние имаме алокация за инвестиции в акции от български публични емитенти, която почти не сме използвали, но инвестиционните ни решения ще се определят от конкретните условия на публичното предлагане за всеки конкретен случай.

 

Какво най-важно предстои пред ING Пенсионноосигурително дружество и очаквате ли добри резултати за 2002г.

Ние сме много окуражени от това, че за една година броят на осигурените в нашите фондове лица достигна близо 140 хиляди, както и от изключително добрите резултати от инвестирането на средствата и реализираната доходност от пенсионните фондове. През изминалата година открихме седем офиса в страната и смятаме да разширим нашата клонова мрежа, за да бъдем максимално близко до нашите клиенти в цялата страна. След приемането на промените в Кодекса за обществено осигуряване ще въведем някои нови продукти, като стремежът ни е, от една страна, те да бъдат достатъчно атрактивен спестовен инструмент по време на акумулиране на вноските, а от друга, пенсионните ни схеми при “осигурителен случай” да бъдат достатъчно гъвкави, така че осигурените лица да имат избор между различни възможности за заместване на своите трудови доходи при пенсиониране. Освен върху вида на пенсионните продукти ние сме насочили усилията си и върху удобството за клиента при предлагането на тези продукти, създавайки различни канали при тяхното ползване – нашите офиси в страната, осигурителните ни посредници, информационен център и интернет страница. Почти всички услуги могат да бъдат ползвани съобразно предпочитанията на клиента чрез всеки от тези канали на комуникация.