Проследяване на разходите като начин за увеличаване на спестяванията
Всъщност можем да преценим дали един човек управлява разумно парите си не по това дали има финансово образование или инвестира в акции и облигации, а дали следи за какво харчи парите си.
Ще цитираме известния учен Лорд Келвин (започнал да следва в университет едва 10-годишен през 30-те години на 19 в.), който казва: „ако не можеш да измериш нещо в цифри, няма как и да го увеличиш“.
Проследяването на ежедневните разходи изисква елементарни математически умения. По традиция проследяването на разходите може да стане на лист хартия и с помощта на химикал. Може обаче да се използва и онлайн шаблон на електронна таблица. Приложения от рода на Spending Tracker (за проследяване на разходите) и уебсайтове като Mint.com правят процеса още по-автоматичен и имат допълнителни функции като напомняния и цели за спестяване.

Следене на разходите за по-умни решения
Ако установите, че 5-те лева на ден от кафето и закуската стават 1 200 лева за година, това може да и ви накара да вземете някои нови решения. Дали все още искате да си угаждате ежедневно или предпочитате да спестявате тези пари и да ги използвате по време на годишната си ваканция? Другият вариант е да не се отказвате от кафето, а да си носите обяд от вкъщи. В блога си „Попитай Иън” икономистът Иън Брайт твърди, че проблемът не е в ежедневното лате, а по-скоро в това дали този, който го пие, си дава ясна сметка за това какво харчи и какво спестява, и дали си поставя дългосрочни цели.
Ако резултатите показват, че харчите много повече, отколкото си мислите, то те могат да ви накарат да предприемете нещо.  В подкрепа на това е експериментът сред студенти през 2007 г.,  в който затова, че са следили разходите си, студентите са увеличили процента на спестяванията си в продължение на четири последователни месеца.

Милиардерът инвеститор Уорън Бъфет  също допълва:„Не пестете след като сте похарчили, а харчете след като сте спестили.“
Склонността да отлагаме нещата  и да следваме старите си навици могат да са бариера към предприемането на действия. Затова първо можем да  преодолеем инерцията като опростим процеса. Проследяването на разходите не е нужно да бъде голяма промяна в начина на живот. Можем да започнем с изчисляване на това колко харчим за един месец.
Второ, хората са заети и времето, което трябва да се отдели за проследяването, може да изглежда твърде много. Но започнете да гледате на часовете, които отнема записването на разходите за един месец, като на потенциално добра годишна инвестиция. Всъщност едно изследване от 2007 г. показва, че хората, които получават възнаграждението си на час, възприемат времето от финансова гледна точка като  много по-ценно.

Така че не губете време. Проследяването на разходите има голям смисъл.

От Марк Игън
Консултант по „Наука на поведението“