Изпитание на волята  

Мрачна и студена сутрин. Тя облича анцуга, слага маратонките и хуква по разкаляните софийски улици. Кварталните кучета мързеливо я поглеждат и врътват опашки по техните си дела. Ранобудни комшии проследяват с неразбиране стройната й фигура, която се отдалечава в тъмното. След час бягащата жена се връща. Бърз душ, костюм и от блока излиза елегантна бизнес дама. Тръгва към офиса на ING Банк, където я очакват важни финансови дела. Това са двете лица на Катерина Максимова. Жената, пробягала два маратона, директорът финансови пазари и член на управителния съвет на холандската банка.

Срещам се с нея в офиса й. До компютъра са закачени почетните й грамоти, медалите от маратоните в Ню Йорк и Истанбул. "Започнах да бягам случайно - спомня си  тя. - Задъхвах се, докато кача стълбите до четвъртия етаж. И се стреснах. Щом е така на 37 години, как ли ще е на 73? В началото ми беше много трудно. Бягах 200 метра, после 200 пълзях без дъх. След това започнах да тичам спокойно 2 км, после станаха 4. Във вътрешния сайт на банката ни през пролетта на миналата година прочетох, че сме спонсори на маратона в Ню Йорк. И си казах, че където са 4 км там са и 40. Реших да се пробвам." Като част от подготовката си Катерина пробягала 15 км на маратона в Истанбул и само седмица след това участвала на половината дистанция на Софийския. Желаещите да изпробват силата на волята си в Ню Йорк обаче съвсем не са малко. Всяка година стотици хиляди кандидатстват за лотарията, която определя участниците в пробега. Катерина имала късмет и спечелила място сред 40-те хиляди, които на 7 ноември 2004 г. застанала на старта. "Няма да крия, че беше много, много трудно - признава тя. - Но пък чувството на финала се помни за цял живот. Най-невероятното е, че човек си доказва, че днес може да направи нещо, което вчера не е и помислял. След това се чувстваш в по-добра кондиция, с по-добро самочувствие." Според нея доста хора опитват да променят начина си на живот, но бързо се отказват. И ги съветва да се заредят с повече търпение. Защото първите резултати идват едва към третия месец.

Катерина е участвала вече в два маратона. В началото на октомври пробяга пълната дистанция в Истанбул. Не помни класирането си, защото за нея то не е важно. Някъде в средата е сред завършилите. Избира маратони в чужбина, защото не обича да бяга на състезанието в София. Случайните минувачи, които среща по дистанцията тук, й отправят само ядосани погледи. Спрели движението по улиците, някакви луди им се пречат. "В Ню Йорк атмосферата беше невероятна - спомня си тя. - По цялата дистанция имаше тълпи от зрители, които ни подкрепяха, подаваха ни вода и плодове. Цели семейства бяха дошли с децата си, свиреха училищни оркестри. В такава компания е много по-лесно да бягаш." През следващата пролет Катерина иска да пробяга третия си маратон. Все още не е решила дали ще е в Лондон или във Виена. Но той ще е само част от подготовката й за есента, когато мечтае да премине по класическата дистанция от Маратон до Атина. Разказва, че вече е намерила много приятели от цял свят, влюбени като нея в бягането. Наскоро се запознала с маратонец тичал в Антарктида и направил 251 състезания. А и той започнал на 37 години.

Професионалната биография на г-жа Максимова е не по-малко впечатляваща от спортните й успехи. Завършила е икономика на търговията в Москва, а от 1994 г. работи в банковия сектор. Най-напред търгувала с държавни ценни книжа в БНБ. "Тогава там бяхме четирима дилъри и четиримата бяхме жени - спомня си тя. - Чуждите инвеститори го приемаха като атракция. Другаде по света не били виждали такова чудо. И сега не се сещам за банка у нас, която да няма в управителния си съвет жена." Катерина Максимова е и преподавател в НБУ, където води курс по финансов инженеринг. Приема този ангажимент като освежаващ, като възможност да опресни знанията си и да чуе непредубеденото мнение на младите. Не й липсват и обществени ангажименти. Председател е на регламентния комитет на индекса СОФИБОР, на УС на Българската дилърска асоциация. Но не се оплаква от липса на време. "Човек винаги ще намери възможност, щом иска да направи нещо. Пестя време от гледане на телевизия. Успявам да се срещам с приятелите си, да общувам с дъщеря си. Тя е на 17 години и винаги съм държала да се уважаваме взаимно. Старая се да я науча на самостоятелност. Тя много се гордее със спортните ми успехи, но не мога да я убедя да тича с мен. Сега иска да ходим заедно на фитнес. Защото съм била сериозна и нямало да се откажа. Е, не всяка вечер слагам на трапезата по три ястия. Но пък дали това е най-важното в живота на човек..."