Разговаряме с Никола Добрев, Мениджър Финансови услуги за индивидуални клиенти. От четири години работи за ING в България. Завършил е английската гимназия в София, след което продължава обучението си в Софийския университет - специалност “Мениджмънт”, има магистърска степен по “Маркетинг” от Холандия. Не е женен, през свободното време обича да спортува, като по този начин се отърсва от натрупания стрес през работната седмица. През лятото обича да играе тенис, а през зимата се отдава на ските си.


Какво представлява ING Банк?

ING Банк навлезе на пазара през 1994г, като първата голяма международна финансова институция по това време. До 1999г. работихме само с големи корпоративни клиенти, след което решихме да разширим кръга на нашите услуги, като започнахме да работим и със сегмента частни лица. Също така разширихме услугите в областта на пенсионното осигуряване, като в началото на 2001г. придобихме едно пенсионноосигурително дружество.

ING се различава от останалите банки по това, че предлага услуги, насочени към висшия сегмент на пазара в двете посоки: корпоративния сектор и частните лица. Услугите са построени по начин, който да задоволяват нуждите на така определения сегмент. Например ние нямаме клонова мрежа, такава каквато имат по-старите банки, но имаме отлично развити директни канали – интернет и телефонно банкиране. Стараем се да пестим времето на нашите клиенти и да ги улесним максимално в работата им с нас.

Колко вида отдалечено банкиране предлагате?

Ще трябва отново да разгранича сегментите. За корпоративните клиенти предлагаме два вида банкиране. Едното е от модела – модем връзка между клиента и банката или така нареченото “електронно банкиране”. Достъпът е ограничен до определени компютри от офиса на дадена фирма с инсталиран софтуер и освен това информацията не преминава през публична среда, каквато е Интернет. Отдавна предлагаме този вид отдалечено банкиране, като с течение на времето решихме да преминем и към втората стъпка - Интернет инфраструктурата или истинското “on-line” банкиране. Това е вторият вид електронно банкиране, което се предлага както за корпоративни клиенти, така и за частни лица.

Какви видове електронно банкиране различавате?

Електронното банкиране изисква връзка между компютъра на клиента и банката. Телефонното банкиране се базира на гласов пренос на данни - то също е вид отдалечено банкиране, но не е електронно.

Каква инвестиция сте направили до този момент за да въведете електронното банкиране?

“MultiCash” е продукт, който се използва в цяла Европа от ING, поради което не можем да говорим за някаква инвестиция. Ние внесохме готовата разработка на продукта. Интернет банкирането, което предлагаме, обаче, е разработено изцяло вътрешно в банката. На пазара се предлагат различни продукти на цени, които най-общо казано за мащаба на българския пазар не си заслужават инвестицията. Решихме да го разработим вътрешно със съдействието на централния офис на банката, който се намира в Амстердам. Ние сме част от тази организация и като такава се съобразяваме не само с местните условия, а с изискванията, приложими в цяла Западна Европа.

С какво електронното банкиране ще измести традиционното?

Аз не смятам, че електронното банкиране ще измести традиционното. В САЩ преди повече от десет години, с навлизане на електронното банкиране, банкерите са смятали, че клиентите бързо ще се пренасочат към новата алтернатива на банкиране - електронното. Сега статистиките показват, че нещата не стоят точно така.

С деветдесет процента увереност мога да кажа, че електронното банкиране няма да измести традиционното, а ще увеличи бизнеса, който клиентите осъществяват с банката. Електронното банкиране добавя нов брой транзакции и клиентите стават по-активни.

От какво зависи това?

Най-общо от сегмента. Първият най-масов сегмент обхваща 200-300 хиляди клиенти частни лица, които нямат нужда да заместят досегашния си вид банкиране с нов. Този сегмент по принцип не е много активен и банковите операции са свързани най-често със спестявания, дебитна карта, евентуално плащане на сметки за комунални услуги и като цяло процесът на разплащане е задействан по начин, който не изисква специална намеса от страна на клиента. Не виждам причина да се замества готовият вид услуга с нов, който изисква малко или много намеса от потребителя. За това казвам, че не виждам причина в масовия пазар да настъпи някакво разместване.

По –малкият сегмент на пазара е висшият, който е и основният потребител в сферата на електронното банкиране. Казвам висш не за друго, а защото там се говори за наличие на по-голямо количество средства, което в нормалния случай изисква начини, които да улеснят клиента да управлява по-активно средствата си. Очаквам клиентите, които имат по-големи доходи, което при нас вече е факт, изцяло да преминат към електронната форма на банкиране. Реално погледнато човек отделя около половин – един час работа в банката – да дойде, да направи нормално платежно нареждане. Това време може да се намали примерно на 10 секунди в зависимост от скоростта на Интернет връзката. Възможно е банковите преводи да се осъществяват чрез мобилен Интернет, докато си седите в парка. Нещо, което правя без проблем, като ползвам Интернет връзка чрез преносимия си компютър.

На практика се оказва, че навсякъде където имате връзка можете да разполагате с парите си.

Каква част от вашите клиенти ползват електронното банкиране?

Твърдо мога да заявя, че вече 15 % от клиентската ни база предимно частни лица използва електронното банкиране. Това е една много сериозна цифра за България и тя е постигната само за една година. Първият етап беше свързан с достъп до услугата само на частни лица, а от 2 – 3 месеца вече и корпоративните ни клиенти имат възможност да ползват този вид банкиране.

Как гарантирате сигурността на потребителя?

От гледна точка на сигурността мога да кажа, че в ING в България има заложено вътрешно много сериозно решение, разработено съвместно с нашите холандски колеги, които поддържат цялостната сигурност вътре в структурата на банката, която е огромна. Обърнато е специално внимание на сигурността в интернет среда. Използвани са както инфраструктурни, така и най-съвременни софтуерни решения за криптиране на пренасяната персонализирана информация и подписване на Online транзакциите. За допълнително повишаване на сигурността при използването и съхранението на цифровите сертификати издадени от ING, ние предлагаме на клиентите си Smart Cards.

Каква е разликата между таксите при обикновеният банков превод и електронния?

За корпоративния сегмент таксата например за превод при електронното банкиране е наполовина от тази на хартиен носител, докато за частни лица няма разлика.

Смятате ли да заложите на най-новият вид електронно банкиране – мобилното?

Ние експериментално бяхме реализирали WAP-банкирането, но стигнахме до извода, че на този етап на развитие на мобилните комуникации няма нужда от такъв вид услуга. Представете си колко е трудно да оперирате на толкoва малко екранче от вашия телефон и при толкова бавна скорост в Интернет. От друга страна преди самите мобилни устройства да станат по-добри, не може да се очаква услугата да набере повече от 200 клиенти, нещо което не покрива инвестицията, която достига “шест-цифрено число”. Също така засега няма изградено добро решение от гледна точка на сигурността при използването на мобилното банкиране (WAP). Естествено то може да бъде направено, но изисква много работа и инвестиции от две страни: финансовите институции от една страна и мобилните оператори, от друга.