Житейският маратон на Катерина Максимова или как се пробягват 42 км за 5 часа
Има неща, които уж случайно ни парват и оставят белег в паметта, без да знаем още, че са знак на съдбата. По телевизията течал спорт, мярнали се кадри от маратона в Ню Йорк. Катерина се загледала. Сторили й се ужасно красиви всичките тия хора, леещи се като река през големия град, тичащи 42 км просто за идеята...Тогава въобще не помислила, че един ден ще се нареди сред тях.
"Започнах да тичам на 37 години, защото усетих, че се задъхвам по стълбището до четвъртия етаж, а това тяло ще ми трябва още дълго", разказва Катерина Максимова, управител финансови пазари и вицепрезидент на софийския клон на ING Банк. "Защо не фитнес? Ами бягането е нещо, естествено присъщо на тялото, пък и не изисква организация, съоръжения. Слагаш маратонките, отваряш вратата и си готов..."
Всички ние, дето обичаме да се поизлежаваме в сутрешните часове и мързеливо да отпиваме кафето си по халат, знаем, че не е така. И Катерина признава, че се иска воля, че това е най-трудният момент - да се облечеш и излезеш. Сега с връщането на стрелките час назад, навън е още полутъмно - добре, че кварталните кучета познават миризмата на анцуга й. В началото първите 200 метра тичала, вторите кажи-речи пълзяла. Редувала бягане с ходене, докато "навъртяла" цял километър без почивки, после два, после четири...И точно тогава попаднала на съобщение, че ING е спонсор на големия нюйоркски маратон през есента на 7.ХI.2004 г. Изплувал споменът за ония ужасно красиви хора и си казала: защо пък не?
Пуснала си заявка за лотарията, която определя участниците сред стотиците хиляди желаещи, но още тогава била сигурна, че ще отиде. Взела си треньор, пробягала и 15 км от маратона в Истанбул, и половината на софийския. Когато получила потвърждение за участие, почти никой не вярвал, че ще успее да финишира 42-ата нюйоркски километра. Катерина пък знаела едно - че няма да спре.
"Оказа се много трудно," споделя сега. "Стигаш на прага на възможностите си и трябва да го преодолееш. Но пък финишът е страхотен - удоволствието от победата, гордостта..." Бягали сред шпалир от засмяни хора, които ги приветствали, подавали им сокове и плодове - цели семейства били излезли с децата си, свирели училищни оркестри. Пълен контраст със софийския маратон, дето минувачите не скривали яда си, че им спират движението заради някакви луди...
Сред "лудите", които Катерина познава, е един 62-годишен маратонец, пробягал всички американски щати, цяла Канада, тичал даже в Антарктида. Трябвала му само София, за да "затвори" Европа, а след това се готвел за участие в маратон на 5000 м височина под Еверест. Холандско семейство тичало по света, за да гледа птиците, един германец пък маратонствал из пустините. Нашата бизнесдама пък записа сред постиженията си и пълната дистанция в Истанбул. Тая пролет се стяга за Виена, а наесен иска да участва в класическия пробег от Маратон до Атина - 42 195 метра, като "счупи" американския си рекорд от 5 часа и 8 минути. Бягането е онзи всекидневен "допинг", без който вече не може - дава й тонус, здраве, самочувствие.
Крехка като фарфорова статуетка на вид, Катерина Максимова е рядко съчетание на интуитивност и прагматичност. Завършила е икономика на търговията в Москва, специализирала е монетарна политика, финансови пазари и трежъри в Банков институт UNICO, Амстердам, Федералния резерв в Ню Йорк, Обединен виенски институт и др. Банковата си кариера започва през 1994 г. като дилър в БНБ - близо 20 на сто от пазара на държавните ценни книжа по вътрешния дълг минавал през нея. Останала си е дилър по душа - харесва й, че в тая работа много неща зависят от самия теб и от смелостта ти да застанеш зад решението си, да действаш. Ако не го направиш, нищо не се случва. "Затова имам ли позиция, действам според нея. По-добре е човек да съжалява за това, което е опитал, отколкото за онова, което не е опитал."
Вече пета година г-жа Максимова управлява финансите на софийския клон на холандската банка./"Беше трудно решение - мениджърска позиция, друг тип умение."/ В цялата ING Group на такава позиция са само две жени. Според нея съдбата и начинът на живот на жената трябва да бъдат въпрос на избор, не на модел или внушение. Самата тя е израснала покрай активно работеща майка, полковник в МВР и смята, че родителките с успешна професионална кариера са по-ценни за децата си, а и по-уважавани от тях. Нейната щерка доста рано се социализирала по детски градини, даже имала по-дълго работно време от майка си - училище, занималня, Алианс, спорт..."От малка я поставях в ситуации сама да прави избор и да носи отговорност за решенията си. Сега е на 18 и не просто ме разбира и подкрепя - в много моменти дори реагира като по-възрастния човек."
Какво още за Катерина, която е и председател на УС на Българската дилърска асоциация, шеф на регламентния комитет на индекса СОФИБОР, и преподавател в НБУ? Нещо, утешително за нас, простосмъртните - не се прави на перфектна.
Трудно й е да остави цигарите, склонна е да се увлича - случвало се е в петък вечер като се прибере, да стане в събота вечерта от компютъра, докато стигне последното ниво на игра като "Цивилизацията". /"Като построих най-съвършения град и вече нямаше какво да се добави, реших, че повече игри на тоя компютър няма да се качват"/. Имала е тежки периоди - време, когато с малката си дъщеря изкарвали 8 месеца без грам захар и се чудела шоколадово яйце ли да купи или хляб. Имала е неудачи и в личния живот. Важното е да не губиш мотивацията, ентусиазма, казва сега. И припомня разликата между късметлията и този, който все се оплаква, че не му върви. Първият е човек, който има поне 4-5 неща, които са му интересни и все едно от тях се случва. А вторият е вторачен в една цел и като не я постигне, се усеща провален...
Автор: Татяна Мачковска
Снимки Пламен Петров и архив
1.Катерина Максимова
2.Последни метри - Катерина финишира на маратона в Ню Йорк.
Digital Portal
Offices
0800 11 464
