Като се има предвид международния опит в областта на банкирането, който Оверватер притежава, на виждането му по отношение на предприетите мерки за ограничаване на кредитирането, може да се гледа като на мнение изразено от “истински експерт”, а също и като препоръка на банкер, който от години работи в банковата сфера в България.

Оверватер е на мнение, че при обсъждането и планирането на този въпрос, трябва да се взмат предвид няколко аспекта. На първо място това е въпросът дали кредитният растеж съотнесен към БВП на страната в абсолютна стойност е твърде висок към настоящия момент. И отговорът му е “не“, тъй като размерът на отпуснатите кредити представлява 35% от БВП на България, а в Западна Европа това съотношение е над 100%.

Следващият въпрос, който трябва да бъде взет предвид е дали самото нарастване е твърде бързо. А този въпрос сам по себе си има три страни – наваксва ли кредитният пазар нещо, което в миналото му е липсвало, твърде висок ли е рискът и дали Международният валутен фонд (МВФ) и другите международни институции имат основания да се опасяват от негативен платежен баланс? Ясно е, че българските компании и физически лица наваксват пропуснати възможности от миналото по отношение на кредитирането. Положителното развитие на страната през последните години накара банките да станат по-гъвкави при отпускането на кредити, а кредитополучателите виждат в това възможност да подобрят начина си на живот. “Високият процент на растеж винаги и свързан и с по-големи рискове в кредитния портфейл,” казва Оверватер.  “Винаги ще има трудности и рискове, но такава е същността на бизнеса”. По отношение на третия аспект  – отрицателното влияние на кредитния растеж върху платежния баланс, Оверватер смята, че БНБ не би трябвало да налага общи ограничения.  “Те не атакуват проблема право в целта”. Според него продуктивният внос трябва да се стимулира. Добрите кредити са тези, които банките отпускат за покупка на производствени активи. И именно това в крайна сметка подобрява платежния баланс, а не някакви общи ограничения.

Препоръката на Оверватер е БНБ да предприеме по-индивидуален подход и да идентифицира банките, които отпускат потенциално лоши кредити. Към тези институции могат да се прилагат рестриктивни мерки, така че те да преустановят тези си практики. “Ако правителството и БНБ биха искали да ограничат вноса могат да въведат ограничения някои стоки да се внасят при 100% кредит, а други при 50%, например”.  Като много други банкери в страната и той не е много доволен от наложените ограничения “Имаме клиенти с одобрени кредитни лимити, на които се налага да теглят големи суми на дневна или седмична база за финансиране на дейността си”. 

Не случайно Оверватер споменава големите клиенти на банката, тъй като през цялата си десет годишна история в България, дейността на ING Банк винаги е била съсредоточена предимно върху корпоративното банкиране. ING предлага управление на активи, консултантски услуги, проектно финансиране и операции с дългови книжа.

“По отношение на банкирането на дребно – ние предлагаме т.нар. банкови услуги за индивидуални клиенти. Фокусирани сме върху корпоративното си портфолио и предлагаме банкови услуги на служителите на корпоративните си клиенти.”

На въпроса как вижда развитието на банковия сектор в България, Оверватер отговаря, че българската икономика се развива положително, а това в бъдеще ще даде своите дивиденти. Сред положителните неща включва икономическия растеж, който се оценява като висок в сравнение с този на редица развити страни, членки на ЕС. Оверватер изразява увереност, че този растеж ще продължи с привличането на повече международни инвеститори в страната, особено сега когато датата за присъединяване на България в ЕС вече е определена. 

“В България ще навлизат все повече средства от ЕС и все повече компании ще проявяват интерес към България и развиване на дейност тук,” казва Оверватер. Той е на мнение, че това ще бъде благоприятен момент за банките, тъй като те ще играят не малка роля във финансирането на това развитие. Консолидацията в банковия сектор ще допринесе за подобряване на статуквото, тъй като в момента на пазара “банките са твърде много” .

На този етап ING няма намерение да придобива местна банка. Тъй като дейността на ING е съсредоточена върху работата с корпоративни клиенти за сега банката не развива многобройна мрежа от клонове в страната.

Холандската финансова институция вижда възможности и в развитието на дълговия пазар в България. “В България не са много компаниите, които могат да си позволят да търгуват дълга си на международните пазари,”  заявява Оверватер и припомня сделката на Мобилтел. Има и други фирми, които биха могли да правят това, но вероятно ще минат година-две преди на пазара да се появи отново емисия на дълг в чужбина. В България пазарът на дълг се разраства. Самите финансови институции издават облигации, с които финансират ипотечното си портфолио и кредитен растеж. “Тези емисии са малки по размер – 10 - 15 милиона лева, а в международен контекст това са изключително незначителни суми. Според Оверватер развитието на дълговия пазар в България допринася и за развитието на регулативната база.

Развитието на дълговия пазар дава на международните инвеститори възможности за растеж. Това е добре, например, за пенсионните фондове, които инвестират на този пазар.

В България от 2001г. ING развива и пенсионен бизнес. ING навлезе на този пазар посредством придобиването на малка пенсионноосигурителна компания. Инвестицията е успешна и към момента ING Пенсионноосигурително дружество има над  250 000 клиента и сред лидерите на този пазар.

София Ехо